І. Българска литература
1. ПЕДАГОГИКА
1.01. ОБЩА ПЕДАГОГИКА
1.01.02. Методи па педагогическите изследвания
1. АЛЕКСАНДРОВА, Б., М. Терзиева. Развитие на способността за разпознаване на ляво и дясно. - Дом, дете, детска градина, 2000, № 3, 35-42.
2. АЛЕКСАНДРОВА, Р. Как да определим 6-7-годишните деца от ромски произход за обучение в подготвителен клас. - Нач. училище, 2000, № 3, 54-62.
3. ВАСИЛЕВА, Б. Методи на изследване на способностите в начална училищна възраст. - Нач. училище, 2000, № 3. 50-53.
4. ВИЧЕВА, Й. Организация на междуличностните отношения в начална училищна възраст и личностна рефлексия. - Нач. образ., 2000, № 2, 38-46.
5. КОЦЕВ, Ч. Динамика на сензитивността на двигателните и някои психични функции на учениците в периода от 7 до 9-годишна възраст (І-ІІІ клас). - Нач. образ., 2000, № 3, 44-50.
6. МЕРДЖАНОВА, Я. Изследването в образованието като полезно упражнение не само за изследователя, но и за самото образование. - Педагогика, 2000, № 3, 14-26.
7. ПОПКОЧЕВ, Т. Статус и динамика на инструментални ценности при 8-10-годишни деца. - Педагогика, 2000, № 4, 57-71.
Вж. № 49.
1.01.05. Педагогическа теория и практика
8. АТАНАСОВ, Е. Още за принципите на педагогическата реторика. - Образование, 2000, № 3, 49-55.
1.03. СРАВНИТЕЛНА ПЕДАГОГИКА
9. АНДРЕ, И., 3. Вииерова. Представите за света в Република Чехия. - Перспективи, 1998, № 106, 249-256.
10. БЕРИДЗЕ, Д. Признаване на обучението и на научните степени и звания във висшето образование - едно от предизвикателствата на XXI век. - Перспективи, 1998, № 107, 433-449.
11. БУХЕРТ, Л. Анализ на образователния сектор в Африка: пример за нарастващата взаимообвързаност на образованието в страните от севера и юга. -Перспективи, 1998, № 107, 305-321.
12. ГРЕЙВС, Н. Преподаване на география и идеология в Англия и в Уелс. - Перспективи, 1998, № 106, 225-234.
13. ДЮКРЕ, Б. Историята и географията, за да живеем заедно в Южна Африка. - Перспективи, 1998, № 106, 213-224.
14. КЛАУДИНО, С. Преподаване на география и разпространението й в Португалия. - Перспективи, 1998, № 106, 235-239.
15. МАДЖИРОВА, К. Училищната автономия в развитите европейски страни - тенденции и перспективи. - Управление на средното образование, 2000, №2-3, 1-18.
16. МЪРНЕЙМ, Р., Ф. Леви. САЩ: Гражданското общество се нуждае от образование, осигуряващо добра работа. Прев. от англ. ез. Г. Стойкова. - Компас, 1999, № 6, 15-19.
17. СКОТ, А. Общност, местна демокрация и гражданственост. - Перспективи, 1998, № 106, 275-280.
18. ФЕРЕР, Ф. За европейски подход към системите за достъп до университета. - Перспективи, 1998, № 107, 451-466.
19. ХИЛ, Б. Преподаване на ценностите: опитът на Австралия. - Перспективи. 1998, № 106, 157-181.
20. ШИБАНИ, А. Изследване върху телесната структура на либийски ученици от 12 до 18-годишна възраст. - Спорт & наука, 2000, № 2, 118-129.
21. ЮБЕР, Б. Обучението по география в началното училище - начин за социална интеграция: примерът на кантон Женева. - Перспективи, 1998, № 106, 199-211.
Вж. № 101, 102, 103, 105, 106, 107.
1.06. СПЕЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА. ПЕДАГОГИКА НА ЛИЦА С ДЕВИАНТНО И ДЕЛИКВЕНТНО ПОВЕДЕНИЕ
22. МАРКОВ, Д. Има ли насилие в българското училище?. - Управление на средното образование, 2000, № 2-3, 54-59.
1.06.01. Олигофренопедагогика
23. АПОСТОЛОВ, В., Ж. Атанасова. Видове модели при усвояването на екологични знания от ученици със задръжки в психичното развитие. - Екология, биол., биотехн., 2000, № 2, 58-62.
1.06.03. Сурдопедагогика
24. НИКОЛОВА, А., Т. Иванов. За нетрадиционно приложение на спортни занимания при слухово-речева терапия на ученици. - Педагогика. 2000, № 5, 34-39.
1.06.06. Специални училища и домове за деца и юноши. (Интернати)
25. НУНЕВ, С. Приютът за безнадзорни деца - актуални проблеми и възможности за развитие. - Педагогика, 2000, № 3, 3-13.
1.07. ИСТОРИЯ НА ПЕДАГОГИКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО. ПЕДАГОЗИ КЛАСИЦИ
26. ВЪРБАНОВА, М. За систематизирането на аритметичните знания. - Педагогика, 2000, № 4, 52-56.
27. ГЕОРГИЕВА, С. Добруджанският въпрос в историческото образование. - Педагогика, 2000, № 3, 76-89.
28. ДИМИТРОВА, С. Космичното виждане на Петър Дънов за природата като проекция в педагогиката. - Педагогика, 2000, № 4, 90-105.
29. КИРИЛОВА, Е. Педагогическото наследство на д-р Васил М. Манов. - Педагогика, 2000, № 3, 101-111.
30. ПЕНЕВ, С. Митрополит Методий Кусев като педагог. - Педагогика, 2000, № 3, 90-100.
31. ПЕТРОВА, Р. 65 години НУ "Св. Климент Охридски", гр. Пловдив. Училище с традиции. - Образование, 2000, № 3, 65-72.
32. РЕНУИК, У. Кларанс Едуард Бийби (1902-1998). - Перспективи, 1998, № 106, 283-301.
1.11. ДИДАКТИКА
33. САВОВА, Ж. Рефлексивното преподаване в училище. - Педагогика, 2000, № 4, 3-8.
1.11.02. Държавни изисквания. Образователни стандарти
34. ДЪРЖАВНИ образователни изисквания за учебно съдържание по математика, информатика и информационни технологии. - Матем. и инф., 2000, № 2-3, 8-18.
1.11.04. Методи и средства за обучение
Вж. № 34.
1.11.05. Доцимология и дидактометрия
35. КАРАДЖОВА, Т. Оценката и учениковата мотивация. - Екология, биол., биотехн., 2000. № 2, 46-57.
36. КОНТРОЛ и оценка на знанията и обучението по химия. - Химия, 2000, № 3, 131-138.
1.11.06. Организационни системи и форми на обучение. Полудневно и целодневно обучение
37. БОЯДЖИЕВА, Е., Д. Димова, М. Павлова. Сюжетно-ролева игра "Среща на два свята". - Химия, 2000, № 3, 154-162.
1.12. ПЕДЕВТОЛОГИЯ. УЧИТЕЛСКИ КАДРИ
38. ПЕНЕВ, С. Емпатийните възможности и педагогическото образование. - Нач. училище, 2000, № 3, 71-92.
1.13. ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО
1.13.01. Общи основи. Принципи, методи и форми
39. КОЛИШЕВ, Н. Възпитанието - един нов подход. - Педагогика, 2000, № 3, 34-45.
40. КОЛИШЕВ, Н. Възпитанието като самоутвърждаване на личността. - Педагогика, 2000, № 5, 3-17.
1.13.02. Съдържание на възпитанието
41. ДИЧЕВА, Е. "Трудни деца" и корекционно възпитателната работа с тях. - Педагогика, 2000, № 4, 20-28.
1.13.02.01. Нравствено възпитание
42. ГЕОРГИЕВ, Л. Възпитаване чрез добри дела. - Педагогика, 2000, № 3, 46-55.
43. ПАВЛОВ, Т. Моралното развитие на детето в начална и средна училищна възраст. - Педагогика, 2000, № 4, 9-19.
Вж № 44.
1.13.02.06. Религия и възпитание
44. БОГДАНОВ, Б. Религиозното обучение и възпитание - основа на новото нравствено образование. - Педагогика, 2000, № 5, 46-53.
45. ДРЕМОВА, Й. За необходимостта от изучаване на вероучение в училище. - Нач. образ., 2000, № 3, 63-69.
46. ЛУЛКИНА, Т. Християнската обредност - елемент от духовната култура на българите през вековете. -Дом, дете, детска градина, 2000, № 3, 30-34.
47. НИКОЛЧЕВ, Д. Щрихи от историята на богословския факултет в София. - Образование, 2000. № 3, 22-35.
1.13.02.07. Гражданско възпитание
48. ГАНЕВА, Ю. Гражданско възпитание - минало, настояще, перспектива. - Педагогика. 2000, № 4, 39-51.
1.13.02.09. Екологично възпитание
49. ХРИСТОВА, С. Екология и психология на цветовете. - Педагогика, 2000, № 4, 72-82.
1.13.02.10. Здравно и полово възпитание
Вж. № 96.
1.13.03. Системи и фактори за възпитание
1.13.03.01. Семейно възпитание
50. АЛЕКСИЕВА, М. Дефицит на общуването в семейството. - Педагогика. 2000, № 4, 29-38.
51. ПОПКОЧЕВ, Т. Ценности на родители и деца: приемственост и обновление. - Нач. образ., 2000, № 2, 30-37.
52. ПОПКОЧЕВ, Т. Ценностни ориентации на родители с деца в начална училищна възраст. - Нач. училище, 2000, № 3, 3-17.
1.13.03.03. Извънкласна и извънучилищна работа
Вж. № 90.
1.13.03.04. Педагогическо общуване и възпитание на личността
53. БАЛТАДЖИЕВА, Й. Личностна рефлексия и общуване в начална училищна възраст. - Педагогика, 2000, № 3, 56-63.
54. БАЛТАДЖИЕВА, Й. Таксономия на категориите ученици. - Педагогика, 2000, № 5, 29-33.
55. БУКРЕЕВА, В. Диалогичното общуване в обучението на учениците от начална училищна възраст. - Нач. училище, 2000, № 3, 63-70.
56. ЦВЕТАНСКА, С. Поведенчески модели на общуване в обучението. - Образование, 2000, № 3, 14-21.
1.14. ОБРАЗОВАНИЕ. ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОЛИТИКА, ТЕНДЕНЦИИ, СТРАТЕГИИ И КОНЦЕПЦИИ
1.14.02. Учебни планове и програми
Вж. №91.
1.14.03. Управление на образованието
57. АНГЕЛОВ, К. Размисли за мястото на училищните настоятелства. - Образование, 2000, № 3, 56-61.
58. БАЕВ, Б., С. Енчева. Директорът и възможностите за реализиране на неговите функции като мениджър. - Управление на средното образование, 2000, № 2-3, 25-29.
59. БОРИСОВА, С. Какъв да бъде директорът в новите икономически условия?. - Нач. училище, 2000, № 3, 22-26.
60. БЪЧЕВА, С. Ромското дете и училището. - Педагогика, 2000, № 5, 18-28.
61. ДИВЧЕВА, М. Училищната документация - систематизиране, съхранение, архивиране. - Управление на средното образование, 2000, № 2-3, 35-48.
62. КРАЛЕВА, И. За някои характеристики на либералното управление в училище. - Нач. училище, 2000, № 3, 18-21.
63. МАНОЛОВА, Е. Влияние на социално-психологическата атмосфера в педагогическата общност върху решаването на проблемите на педагогическия
съвет. - Управление на средното образование, 2000, № 2-3, 30-34.
64. МАРИНОВ, В., М. Коджабашиева. Училищната автономия - надежди и страхове. - Управление на средното образование, 2000, № 2-3. 19-24.
1.14.04. Икономика на образованието
Вж. № 105, 106.
1.14.05. Предучилищно възпитание
1.14.05.02. Методика на работа с децата
65. ГИРДЖЕВА, Д. Математическите знания на детските учители и отношението им към развитие и диагностика на класификация и сериация при деца от предучилищна възраст. -Дом, дете, детска градина, 2000, № 3, 49-53.
66. КОВАЧЕВА, И. Възможности за стимулиране на детското художествено мислене чрез жанровата специфика на литературната творба. - Дом, дете, детска градина, 2000, № 3, 3-9.
67. МОМЧИЛОВА, А., С. Попова. Опит за подобряване на физическата дееспособност в предучилищна възраст. - Педагогика, 2000, № 5, 40-45.
68. ХРИСТОВА, Е. Детският фолклор и неговата възпитателна роля. - Дом, дете, детска градина, 2000, № 3, 23-29.
Вж. № 1.
1.14.05.03. Приемственост между предучилищното възпитание и обучението в училище, подготвителни групи
Вж. № 2.
1.14.06. Основно образование
1.14.06.01. Методика на преподаване на български език и литература
69. ВИНЕВА, Г. Педагогически модел за литературно образование при деца от ромски произход. - Дом, дете, детска градина, 2000, № 3, 10-14.
70. ГАРУШЕВА, П., С. Няголова. Относно моделирането при обучението в текст на ученици роми. - Нач. образ., 2000, № 2, 13-18.
71. ГЕРДЖИКОВА, М. Двойнственият характер на драмата и изучаването на драматическо произведение в училище. - Бьлг. ез. и лит., 2000, № 3-4, 111-116.
72. МОСКОВА, С. Ролята на синтактичната работа и равнище на овладяване на някои признаци на изречението във втори клас. - Нач. училище, 2000, № 3, 42-49.
73. ПЕТРОВ, А. Дискурсният анализ - средство за определяне резултатността на урока по български език. - Бълг. ез. и лит., 2000, № 3-4, 98-110.
74. СТАЙКОВА, П. Специфични особености при усвояване на българската фонетика в обучението по български език в подготвителен клас от деца билингви (власи). - Нач. образ., 2000, № 2, 47-51.
1.14.06.02. Методика на преподаване на история, география, родинознание
75. АНДРЕ, И. Светът и територията: историята и географията, за да се научим да живеем заедно. - Перспективи, 1998, № 106, 193-198.
76. АНДРЕ, И., А. Байи. Пространствено представяне на териториите в света. - Перспективи, 1998, № 106, 243-248.
77. БАЙИ, А. Обучение по новата гражданственост с помощта на историята и географията. - Перспективи, 1998, № 106, 185-192.
78. СТАНЧЕВА, Т. Формиране на основни икономически и отраслово-икономически понятия у първокласниците чрез развитие на познавателните им интереси в обучението по роден край. - Нач. образ., 2000, № 3, 70-76.
79. ФЕРА, Р. Това, което трябва да се избягва при преподаването на география. - Перспективи, 1998, № 106, 259-273.
Вж. № 13, 21.
1.14.06.04. Методика на преподаване на математика и информатика
80. ВЪРБАНОВА, М. Системи от задачи при изучаване на числата и операциите с тях в началните класове. - Нач. образ., 2000, № 3, 24-29.
81. ДИМИТРОВ, Д., П. Стефанова. Още за междупредметните връзки в обучението по математика в началните класове. - Нач. училище, 2000, № З, 27-41.
82. ДИМИТРОВ, Д., И. Шопова. За обучението на учениците в геометрична пропедевтика в III клас. - Нач. образ., 2000, № 3, 3-11.
83. ЛАЛЧЕВ, 3. Съставни уравнения, които се решават с аритметични средства. - Нач. образ., 2000, № 3, 12-23.
84. МИНЧЕВА, И. Някои идеи, свързани с пропедевтика на понятието уравнение в началното обучение по математика. - Нач. образ., 2000, № 3, 30-35.
85. НОВАКОВА, 3. Преодоляване на академизма в обучението по математика в началните класове. - Нач. образ., 2000, № 3, 77-80.
86. СТОИМЕНОВА, Я. Умения на учениците за решаване на творчески задачи по математика в III клас. - Нач. образ., 2000, № 3, 36-43.
87. ХРИСТОВ, Б. От традиционно към визуално програмиране с помощта на DELPHI. - Матем. и инф., 2000, № 2-3, 19-23.
Вж. № 26, 34.
1.14.06.05. Методика на преподаване на естествени науки
88. ГЕНКОВА, Л., Л. Генкова. Традиции и тенденции в развитието на лабораторната работа по химия. - Химия, 2000, № 2, 101-110.
89. ЛАЗАРОВ, Д. Учебното съдържание и обучението по химия. - Химия, 2000, № 2, 59-62.
90. МАНОЛОВ, И., С. Манев. Резултати от II национално състезание по химия. - Химия, 2000, № 3, 169-175.
91. НИКОЛАЕВА, С., Т. Цветков. Примерна програма за СИП - биология в VIII клас с биотехнологична насоченост. - Екология, биол; биотехн., 2000, № 2, 36-45.
92. РАШКОВА, С. Интелектът: познавателни и методически интерпретации. - Екология, биол., биотехн., 2000, № 2, 27-35.
Вж. № 36.
1.14.06.06. Обучение по изкуствата
93. ЗАНКОВ, О. Диагностика на художествените познания на учениците в обучението по изобразително изкуство. - Нач. образ., 2000, № 2, 3-12.
1.14.06.08. Трудово обучение
94. ИВАНОВ, Г. Варианти за организиране и осъществяване на урок по ръчен труд във II клас по темата "Природна аптека". - Нач. образ., 2000, № 2, 71-77.
95. ПЕНЧЕВА, С. Относно приложението на творческите методи в уроците по ръчен труд. - Нач. училище, 2000, № 3, 2-13. Притурка "Моливко и Сръчко".
1.14.06.09. Физическо възпитание
96. НЯКОИ здравнохигиенни и психосоциални проблеми на двигателната активност в училищна възраст. - Спорт & наука, 2000, № 2, 86-94.
1.14.07. Средно общо образование
1.14.07.01. Методика на преподаване на български език и литература
Вж. №71.
1.14.07.02. Методика на преподаване на история и география
Вж. № 13, 75, 76, 77, 79.
1.14.07.04. Методика на преподаване на математика и информатика
Вж. № 26, 34, 87.
1.14.07.05. Методика на преподаване на естествени науки (физика, химия, биология, астрономия и др.)
Вж. № 36, 88, 89, 90, 92.
1.14.07.08. Физкултура и спорт
Вж. № 96.
1.14.08. Професионално образование
1.14.08.02. Методика на обучението
97. ЖЕЛЕЗАРОВ, А. Учебно-познавателната задача в обучението по стенография. - Бизнес Секретар, 2000, № 2, 3-6.
98. ШОПОВА, Т. Технологии за затвърдяване на знания по текстообработка. - Бизнес Секретар, 2000, № 2, 9-11.
1.14.08.03. Професионално ориентиране
99. ИСКРЕВ, Д. Реализиране на идеята за професионалната мобилност на личността в образователен контекст. - Педагогика, 2000, № 3, 27-33.
1.14.11. Частни училища
100. МИЛЕНКОВА, В. Българското частно училище. - Образование, 2000, № 3, 62-64.
1.14.13. Висше образование. Педагогика на висшето образование. Висши училища
101. АПОНТЕ, Е. Към нов вид култура при разработване на системи за оценка на висшето образование. - Перспективи, 1998, № 107, 361-372.
102. ВЕСУРИ, Х. Адекватността на висшето образование в променящия се свят. - Перспективи, 1998, № 107, 337-360.
103. ДИАС, М. Висшето образование: визия и практика през XXI век. - Перспективи, 1998, № 107, 325-336.
104. НЕДЕЛЧЕВ, Н. Българските университети. Граничната линия на националната идентичност. - Образование, 2000, № 3, 9-13.
105. САНИАЛ, Б., М. Мартин. Нови стратегии за финансово управление на университетите. - Перспективи, 1998, № 107, 415-432.
106. СКИЛБЕК, М., Х. Конел. Управление и финансиране на висшето образование. - Перспективи, 1998, № 107, 383-414.
107. ТОРАНС, Ж. Академична свобода и университетска автономия. - Перспективи, 1998, № 107, 373-381.
1.14.14. Перманентно образование
1.14.14.02. Образование на възрастни
108. ГЮРОВА, В. Неформалното образование на възрастните и предизвикателствата на реалния живот. - Педагогика, 2000, № 5, 54-69.
2. ПСИХОЛОГИЯ
2.06. ПЕДАГОГИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
109. КОЦЕВ, Ч. Сензитивност на двигателните и някои психични функции на 7-9-годишните ученици (1-111 клас). - Нач. образ., 2000, № 2, 19-29.
110. РАДОСЛАВОВА, Е. За невербалното комуникиране. -Дом, дете, детска градина, 2000, № 3. 43-48.
Вж. № 5, 49.
1. ПЕДАГОГИКА
1.01. ОБЩА ПЕДАГОГИКА
1.02. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПЕДАГОГИКА
1. Rue de Tanger, l`arabe n`est pas une langue etrangère. – Le Monde de l`èducation, 2000, № 284, 30-31. ( На улица Танже арабският език не е чужд език.)
Експериментално изучаване на арабски език в началното училище във Франция. Билингвалното обучение като залог за качествено обучение. МВ
1. BARROUX, R. A Millau on bouscule les methodes. - Le Monde de l`èducation, 2000. № 284, 38-39. (Объркване на методите в Мило.)
Противоречия между учители и ученици в професионална гимназия в Мило (Франция). Създаване на експериментални системи за размисъл, обучение и подкрепа (ARLS). Преосмисляне на човешките взаимоотношения. М В
3. BRONER, L. Les quatre coins du monde entre les quatre murs de sa classe. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 284, 34-35. (Четирите краища на света между четирите стени на класната стая.)
Експериментална работа с деца, неговорещи френски език. Социализация на ученици от начално училище във Франция. МВ
4. LEVY, M. Projet transveral pour l`ordimare d`un lycèe. – Cahriers pèdagogiques, 2000, № 386, 38-39. (Трансверсален проект за обикновена гимназия.)
Трансверсален проект, реализиран във френска гимназия, чиито главни цели са развитие на критическия дух на учениците, самостоятелност в работата им и оказване на помощ при усвояване на препоръчителната литература. МВ
Вж. № 75, 76.
1.03. СРАВНИТЕЛНА ПЕДАГОГИКА
5. GELLERT, C. Zum Wandel von Ausbildungszielen und Studienorganisation in Deutschland und Europa/. – Beitrage zur Hochschulforschung, 1999, № 1, 9-26.
(За промяна на целите на подготовката и организацията на следването в Германия и Европа.)
Международно сравнение на организацията на следването: функционално диференциране на моделите висше образование в Германия, Англия, САЩ и Франция, преход от училището в университета, организация на следването и др. Иновационни възможности на реформата в германското висше образование. ИР
6. PROKHOROFF, G. (Russie: I) Les errances d`une ècole en desherense. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 284, 60-63. (Русия: I) Лутанията на безстопанственото училище.)
Трудностите в руската образователна система 10 години след разпадането на СССР през погледа на френски автор. МВ
7. UN siècle d`èducation. Le Monde de l`èducation, 2000, № 283, 19-53. (Един век на обучение.)
Преглед на образованието във Франция от 1900 до 2000 година. Първата половина на 20 век се характеризира с доминиращо влияние на обединените, републикански и светски училища. Това е времето на големите битки за задължително обучение, смесеност в училищата. Синдикално представителство на учителите... Край на този период слагат студентските движения от май 1968 година. Следва демографската революция, която разстройва образователната система. В навечерието на третото хилядолетие училището трябва да предостави равни шансове на всички, за да не загуби своя смисъл. МВ
Вж. № 54, 59, 60, 69.
1.04. ЕТНОПЕДАГОГИКА
Вж. № 37.
1.05. СОЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА
8. CEDELLE, L. l`academie de Lille à l`ecoute des personnels en detresse. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 284, 36-37. (Академията в Лил изслушва личности в трудно положение.)
Експериментална инициатива и създаване на мрежи за подпомагане на професионалната гимназия в Мило (Франция), ремобилизиране па преподаватели и ученици в трудно положение. МВ
1.06. СПЕЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА. ПЕДАГОГИКА НА ЛИЦА С ДЕВИАНТНО И ДЕЛИКВЕНТНО ПОВЕДЕНИЕ
9. DEBARBIEUX, E. Violence: de la perte de sens à la perte de controle. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 283, 75-76. (Насилие: от загуба на чувства до загуба на контрол.)
Бунтът и обучението са стари както и самото училище. Новото в 20 век е, че насилието е станало вече нетърпимо, а училището цели интегриране на всички учещи се. МВ
10. NEUE Wege in der Sonderpädagogik. – Erziehung und Uterricht, 1999, № 9/10, 671-837. (Нови пътища в специалната педагогика.)
Цялата книжка за септември-октомври 1999 г. на сп. Erziehung und Uterricht е посветена на теорията и практиката на специалната педагогика в Австрия и на възможностите за повишаване на нейната ефективност: условия и опит в обучението на деца с деликвентно поведение (671-686 с.) и на увредените деца - първокласници (687-692 с.), опит в специалните грижи и интеграцията на тези деца (693-703 с.), интеграция на слабочуващи деца (711-726 с.), интеграционни класове в специалните училища (727-736 с.), информация за австрийския институт за обучение на слепи деца, младежи и възрастни - ВВI (737-748 с.), за Европейската агенция за специална педагогика и международните проекти (788-803 с.), подготовката на учители за деца със специални образователни потребности (804-815 с.) и други теми. ИР
1.06.01. Олигофренопедагогика
Вж№10.
1.06.02. Логопедия
Вж № 10.
1.06.03. Сурдопедагогика
Вж. № 10.
1.06.04. Тифлопедагогика
Вж. № 10.
1.06.05. Соматопедагогика
Вж. № 10.
1.06.06. Специални училища и домове за деца и юноши (Интернати)
Вж. № 10.
1.07. ИСТОРИЯ НА ПЕДАГОГИКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО. ПЕДАГОЗИ КЛАСИЦИ
11. BAUTELAU, F. L`èvlution des disclipines: passe le temps et passent les savoirs. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 283, 57-59. (Развитие на дисциплините: времето минава и знанията се предават.)
Развитие на отделните дисциплини през 20 век. Противопоставяне на природните науки на езиковото обучение. Въвеждане на регионални езици. Отхвърляне на едни дисциплини и доминиране на други. И така през годините времето минава, знанията се предават от поколение на поколение в класическото образование до последните класове на средните училища във Франция. МВ
12.MERIEROU, P. Ce que l`ècole doit reinvemter. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 283, 77-79. (Това, което училището трябва да сътвори.)
Новите предизвикателства пред френското училище. Песталоци и френската образователна система. Промяна във времето, промяна в знанията, промяна в училището... М В
Вж. № 7, 45, 57, 85.
1.10. ПЕДАГОГИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ
Вж. № 42.
1.11. ДИДАКТИКА
13. BAUMARD, M. Memorie et apprentissage, une historie d`amour contrarièe. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 284, 58-59. (Памет и обучение, една досадна любов.)
14. MAULINI, O. Subvertir les evidenses. – Cahiers pèdagogiques, 2000, № 386. 20-21. (Подпомагане на очевидното.)
Дидактически материали за работа с деца е началното училище. Провокиране интереса им към учебния материал. Насоки за работа. МВ
Вж. №11.
1.11.01. Съдържание на образованието и обучението
15. АКУЛОВА, О., С. Писарева. Возможности школьного учебника для формирования функциональной грамотности учащихся. - Наука и школа, 1999, № 6, 26-30. (Възможности на училищния учебник за формиране на функционална грамотност на учещите се.)
1.11.02. Държавни изисквания. Образователни стандарти
16. ГОСУДАРСТВЕННЫЕ стандарты. - Наука и школа, 1999, № 6, 2-8. (Държавни стандарти.)
Проект на държавни образователни стандарти за преподаватели по физика в педагогически училища в Русия. МВ
17. ЖЕМАНОВА, Е., Н. Стакун, Г. Шадрин. Программное обеспечение государственных стандартов. - Наука и школа, 1999, № 6, 9-11. (Програмно обезпечаване на държавните стандарти.)
Програмно обезпечаване на държавните образователни стандарти по висша математика във факултет по технологии. МВ
1.11.04. Методи и средства за обучение. Образователни технологии. Информационни технологии
18. HOW Do Computers affect Our Children`s Minds? – The Education digest, 2000, № 9. (Как въздействат компютрите върху интелекта на децата ни?)
Новите технологии и въздействието им върху учениците. Интервю с преподавател. МВ
19. NELSON, B. Technology in schools: Whose Best Interest? - The Education digest, 2000, № 9. (Технологии в училищата: чий е най-големият интерес?)
Въпреки желанието на президента Клинтън във всяка класна стая да има компютри с изградена мрежа, учителите са настроени критично към тази идея. За и против Интернет в училищата. Неподготвеност на учителите в САЩ. МВ
20. POUTS – LAJUS, S., M. Riche-Managier. Nouvelles technologies: Rèels espoirs autour du virtuel. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 283, 60-61. (Новите технологии: реални надежди около виртуалното.)
Развитие на новите информационни технологии в средата на 20 век във френското училище и реализиране па план "Информатика за всички" от 1995 г. Използване на Интернет в ежедневието на учениците. МВ
21. БРАГИНА, A. MICROSOFT OUTLOOK 97 - комплексная система управления информацией. - Информатика и образование, 2000, № 2, 39-42. (MICROSOFT OUTLOOK 97 - комплексна система за управление на информацията.)
Материали за занятия по изучаване на програма MICROSOFT OUTLOOK 97. МВ
22. ИНФОРМАЦИОННЫЕ потребности студентов педагогического ВУЗА и учителей в контексте профессиональной (информационной) культуры и компетентности. В. Богословский и др. - Наука и школа, 1999, № 6, 35-40. (Информационни потребности на студентите от педагогическите вузове и учителите в контекста на професионалната (информационна) култура.)
23. КОРОТКОВ, А. Компьютерное обучение: система и среда. – Информатика и образование, 2000, № 2, 35-38. (Компютърно обучение: система и среда.)
Системен подход в педагогиката - същност и цел. Проблеми на системния подход и системния анализ в дидактическите компютърни среди (ДКС). МВ
24. ХРИСТОЧЕВСКИЙ, С. Электронные мультимедийные учебники и энциклопедии. - Информатика и образование, 2000, № 2, 70-77. (Електронни мултимедийни учебници и енциклопедии.)
Вж. № 80.
1.11.05. Доцимология и дидактометрия
25.DOUNAY, B. High-Stakes Testing is High-Stress, Too. – The Education digest, 2000, № 9, 9-13. (Големите изисквания при тестовете също са сериозен стрес.)
Американската изпитна система и отражението й върху поведението на учениците. Стресови ситуации. МВ
26. .JOUTARD, P. Diplomates: les mithes commandent la realitè. – Le Monde de l`èducation, 2000, № 283, 62-64. (Дипломи: митовете управляват действителността.)
Многообразие на френските дипломи. Престиж на зрелостния изпит. Промени в този изпит през годините. Видове дипломи. МВ
27. БИЛЕТЫ выпускного экзамена по информатике основной общеобра-зовательной школы (IX класс, 1999/2000 учебный год). - Информатика и образование, 2000, № 2, 23-24. (Изпитни билети за зрелостен изпит по информатика в основното общообразователно училище (IX клас, 1999/2000 учебна година).)
Предлагат се примерни препоръчителни изпитни билети за 9 клас с основно изучаване ни информатика. Всеки билет съдържа теоретичен и практичен въпрос. МВ
28. БИЛЕТЫ выпускного экзамена по информатике основной общеобра-зовательной школы (XI класс, 1999/2000 учебный год). - Информатика и образование, 2000, № 2, 24-26. (Изпитни билети за зрелостен изпит по информатика в основното общообразователно училище (XI клас, 1999/2000 година).)
Препоръчителни изпитни билети за XI клас с изучаване на базов курс по информатика. Три са приложените въпроси - два теоретични и един практичен. МВ
29. ШМАТКО, С. Тесты по общей биологии. - Образование в современной школе, 2000, № 2, 45-49. (Тестове по обща биология.)
Примерни експериментални тестове за изпит на ученици от 11 клас по биология в средното руско училище. МВ
Вж. № 59, 62.
1.11.06. Организационни системи и форми на обучение. Полудневно и целодневно обучение
30. FISCUS, B. Older and Younger Kids Help Each Other Learn. - The Education digest, 2000, № 9, 25-28. ( По-големите и по-малките деца взаимно си помагат при ученето.)
Приемственост между отделните нива на обучение в американските училища. Взаимопомощ между учениците. МВ
31.GARCIA, S. Quand la “democratisation” about it a l`echec scolaire. - The Education digest, 2000, № 283, 73-74. ( Когато “демократизирането” води до училищен неуспех.)
Освен реализирането на определена част от учениците, училището създава социалната агрегация в посока на училищен неуспех. Той обаче не е резултат от смесването на масовостта и демократизирането. Училищният неуспех е неправилно представен като педагогическо действие и става средство за приписване на учебните заведения и на преподавателите и отговорността за социалните неравенства. МВ
32. GUINY, E. Singer ses ècole primarie. – Cahiers pèdagogiques, 2000, № 386, 55-56. (Потвърдете съчиненията в началното училище.)
Форма на работа във френските начални училища чрез описване на вестник. Целта е изразяване и аргументиране на гледната точка (мнение) на децата по различни учебни и извънучебни теми. МВ
33.MEDIONI, M.-A. La construction d`un point de vue. - Cahiers pèdagogiques, 2000, № 386, 43-45. (Изграждане на мнение.)
Пример за провеждане на дебати в едно френско училище. Фази на дебатите. Един пример за педагогическа практика. МВ
34. PANTANELA, R. L`esperit et les letters. - Cahiers pèdagogiques, 2000, № 386, 35-37. (Смисъл и форми.)
Дидактически материал за преподаване на френски език и литература в гимназиите на Франция. Критически смисъл и форма на преподаване. Могат ли учениците да играят своето "аз" при изучаване на предмета? М В
35. PEUT-ON faire comme si les medias n`existaient pas? - Cahiers pèdagogiques, 2000, № 386, 46. (Може ли да се работи/учи, ако медиите не съществуват?)
ТУ, преса, радио, реклама, Интернет — може ли вътре в училище да се учи и преподава, ако вън от него не съществуват медиите. На този въпрос от дълго време се опитва да отговори медийната педагогика. Френският опит. МВ
36. RОССАТI, А.-L., М. Baumard. A Sciense-Po, les voyages forment la jeunesse. – Le Monde de l`èducation, 2000, № 284, 67-69. (В политическите науки пътуването подготвя младежта.)
Институтът за политически науки е Париж подновява занятията си. Новото е, че между първи и втори цикъл на обучение е задължително пътуването и пребиваването в чужда страна (вкл. Канада). Идеята се приема различно от учещите се. За и против пътуването. Въпросът опира до финансирането на образованието. МВ
37. SERY, M. Classes ethniques: les langues se delient. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 284, 56-57. (Етнически класове: езиците се разграничават.)
Демокрация във френски училища. Възможност за изучаване на майчин език паралелно с френския от деца с различен етнически произход. МВ
38. КИРЬЯКОВ, Б., В. Степанов. Физическая олимпиада как массовое соревнование школьников. - Наука и школа, 1999, № 6, 41-45. (Олимпиадата по физика като масово съревнование на училището.)
Олимпиадата по физика в руското училище като нетрадиционна форма на обучение. МВ
Вж. № 47.
1.12. ПЕДЕВТОЛОГИЯ. УЧИТЕЛСКИ КАДРИ
39. ALDERMAN, B. Tofal School Discipline Includes Us All. - The Education digest, 2000, № 9, 21-24. (Училищната дисциплина засяга всички нас.)
40.BROUET, O. Coment je m`acorde un pouvior. - Cahiers pèdagogiques, 2000, № 384, 24. (Как се съгласявам с възможното.)
41. CARRAUD, F. Vous avez dit fonctionare? - Cahiers pèdagogiques, 2000, № 384, 25. (Чиновник ли казахте?.)
Автономия сред преподавателите не съществува - това твърди авторът на статията. Желанието на учителите и преподавателите да бъдат независими е тяхната зависимост. Изисквания на институциите, административна тромавост, програма за действие са част от причините за липса на автономия в учебните заведения. МВ
42. CASTANY, J. Une enquete et sa synthese. - Cahiers pèdagogiques, 2000, № 384, 28-29. (Една анкета н нейното обобщение.)
Анкета, проведена във френски колежи и гимназии, с учители на тема "Автономия ни преподавателя". Резултати от анкетата. МВ
43. COMTE, D. Qui freine? - Cahiers pèdagogiques, 2000, № 384, 34-35. (Кой пречи?)
Докъде се простират границите ни автономията на преподавателя, имайки предвид, че не е задължително присъствието в клас на "по-висша йерархия"? Инспектиране на учителите. Пречат ли инспекторите на автономията на преподавателите или ги мотивират за работа? Кой пречи на педагогическата автономия? М В
44. СОМТЕ, S. Servi show. - Cahiers pèdagogiques, 2000, № 384, 30-31. (Излагане на показ.)
Проява на учител в начално училище, който намира, завоюва и доказва своята автономия. МВ
45. CORNU, L., P. Vermen. La formation des professeurs à “l`impossible metrier”. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 283, 55-56. (Подготовка на учители за "трудната професия".)
Предизвикателства пред трудната професия на учителите от 18 век до наши дни. Жозеф Лаканал (1794), Жюл Фери (1905), Франсоа Шателе и Данел Бансел за целите на подготовката на учители. МВ
46. DEIBL, H. Keine Schule – keine Lehrerlnnen forbildung ohne Quolitaetsentwickklung? – Erzeihung und Uterricht, 1999, № 5/6, 406-415. (Възможно ли е да се повиши качеството на квалификацията на учителите, ако тя е откъсната от училището?)
Повишаване качеството на квалификацията на учителите е възможно само в реалната обстановка "на място", т.е. в училището. Смисъл, принципи, организация и т.н. ИР
47. ETIENE, R. Je ne veux plus être aunome! - Cahiers pèdagogiques, 2000, № 384, 26-27. (Не желая да бъда автономен!)
Автономията: трябва да се отнасяме с недоверие. На това двусмислено понятие авторът противопоставя конструктивна и демократична концепция на знанията, която ще позволи на учениците да достигнат независимост. За някои неоспорими предимства на демокрацията в училище... и другаде! МВ
48.GODETROY, K. Desesperement libre. - Cahiers pèdagogiques, 2000, № 384, 29-30. (Безнадеждно независими.)
Какво представлява педагогическата независимост? Свободата без дебати. Автономията под въпрос. Чрез припомняне на своето "навлизане в професията " учител от начално училище във Франция засяга въпроса за двусмислието и ограниченията на своята автономия, както и перспективите, свързани с последните официални текстове по въпроса за автономията. МВ
49. MICHEZ, J.-M. Le carde de l`equipe pédagogique. - Cahiers pédagogiques, 2000, № 384, 35-36. (Състав на педагогическия екип.)
Едно необходимо развитие ни работата в педагогическия екип за повече автономия. Сътрудничество в екипа. МВ
50. PERRENOUD, P. Deviance deloyale, iniativr vertueuse ou nouvele norme? - Cahiers pédagogiques, 2000, № 384, 14-19. (Нелоялно отношение, добродетелна инициатива или нова норма?)
Междуличностни отношения между преподаватели. Противоречия. Автономия на преподавателите. Зависимост па автономията на преподавателите от квалификацията им. МВ
51. THULLER-ARNEITZ, G. Phanomene von Macht und Ohnmacht in der schulischen Interaction. – Erziehung und Uterricht, 1999, № 3/4, 205-2-13. (Феномени на силата и безсилието в училищните отношения.)
За поведението па австрийския учител и възможностите за усъвършенстването му. ИР
52. ZAKHARTCHOUK, J-M. L`autonomie de l`enseignant. - Cahiers pédagogiques, 2000, № 384, 20. (Автономия на преподавателя.)
Освен противопоставянето па възприетите идеи, автономията 'па преподавателя зависи от устойчивостта на институциите, от неговата непринуденост/естественост. Три са основните фактори, определящи автономията на преподавателите: умението да се преподава, взаимоотношения с учениците и необходимост от връзка с колегите. МВ
Вж. № 16, 22, 67.
1.13. ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО
1.13.03. Системи и фактори за възпитание
1.13.03.02. Училището и обществеността като възпитателни фактори
53. DODD, A., J. Konzal. Parents and Educators as Real Partners. - Cahiers pédagogiques, 2000, № 7, 18-22. ( Родители и учители като реални партньори.)
Взаимодействие между учители и родители в процеса на обучение и възпитание на децата. МВ
1.14. ОБРАЗОВАНИЕ. ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОЛИТИКА, ТЕНДЕНЦИИ, СТРАТЕГИИ И КОНЦЕПЦИИ
54. ARMOLD, K.-H. Schulen im Vergleich. – Die Deutsche Schule, 1999, № 2, 218-231. (Сравнение на училищата.)
Възможности и условия за сравнение между училищата на различни равнища: между отделни ученици (напр. по предмети), между класове (в едно училище), между отделни училища, сравнение по региони, по провинции и международни сравнения (между национални образователни системи). Примери от Англия и Германия. ИР
55. BOTTCHER, W. Fuer eine Allianz der Qualitat. - Die Deutsche Schule, 1999, № 1, 20-37. (За Съюз по качеството.)
За дебатите по качеството ни обучението и на училището - тенденции и нагласи, измерители ни качеството, отговорност за качеството и т.н. ИР
56. BRONNER, L. Le “neuf-quatre” veut son plan d`urgence. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 284, 64-66. ("94"-ти район искат неотложен план.)
Инспектиране ни район 94-ти и начално училище в него. Посредствени резултати. Учебни искания за подобряване качеството на образованието. МВ
57. DUBET, F. La massifcation ou l`introuvable ecole de tous et de chacun. - Le Monde de l`èducation, 2000, № 283, 69-72. (Масовост или труден достъп до училището за всички и за всеки.)
Критика на средното френско училище през годините на 20 век. Подбор на учениците. Критерии за подбор. Първи опит за масовост в училищата. Учениците често отказват да се обучават в учебни заведения, които ги обезличават, и в които стават жертва на нарцисизма. Тези ученици не са приобщени (социализирани) към училището, нещо повече — настройват се срещу него. Резултати от образователната политика през годините. МВ
58. HARZ-CNOTKA, I., H.-G. Rolff, R. Simon. Schulentwiklung als Systementwicklung. – Peadagogische Feuhrung, 1999, № 2, 83-87. (Развитие на училището като система.)
Нова научна концепция, представена в 12 раздела, за развитие на училищата като система в германската провинция Шлезвиг-Холщайн. ИР
59. LANGE, H. Qualitaetssicherung in Schulen. – Die Deutsche Schule, 1999, № 2, 144-159. (Осигуряване на качество в училищата.)
Нови принципи, смяна на организационната и управленската философия в германското училище - нов модел на управление, осигуряване на качество и оценка в контекста на училищната автономия, национални и международни оценки и тяхното сравнение (TIMSS, LAU И PISA), както и други въпроси, които са свързани с качеството на средното образование в Германия. ИР
60. mclean, m. Bildung und Erziehung in Europs an der Schwelle zum 21. Jahrhundert. - Bildung und Erziehung,1999, № 4, 461-476. (Образование и възпитание в Европа на прага на 21. век.)
Европейска образователна политика, управление на образованието в европейски, национален и регионален мащаб. Достъп, структури, заетост, учебно съдържание, резултати и тенденции в европейското образователно пространство. ИР
61. POSH, P. Qualitaetsevalution und Qualitaetsentwicklung im Schulwesen. – Erziehung und Unterricht, 1999, № 5/6, 326-337. (Оценка и повишаване на качеството на образованието.)
Основни тенденции, обуславящи необходимостта от оценка на качеството на образованието: автономизация, икономизация и хетерогенезация на австрийските общообразователни училища; нови предизвикателства към качеството на обучението и ученето. Характеристика на доброто училище. Основни елементи на оценката и стратегията за повишаване качеството на образованието в австрийските училища. Образец за оценка: оценъчна спирала. Учебни програми. Стандарти за задълбочена оценка на качеството на училищата; самооценка. ИР
62. SCHWEITZER, J. Keine Angst vor PISA! – Die Deutsche Schule, 1999, № 2, 134-143. (Не се страхувайте от РISА!)
Перспективи на новия проект на ОЕСД "Programme for International Student Assesment”/PISA (Програма за международна оценка на учащите се); връзката й с неблагополучията по TIMSS. ИР
63. ВСЕРОССИЙСКОЕ совещание работников образования. – Информатика и образование, 2000, № 2, 1-12. (Общоруско съвещание на занимаващите се с образование.)
Встъпително слово на министъра на образованието на Руската Федерация - В. М. Филипов. Изказвания на участници. МВ
64. ГУЗЕЙ, Л., Р. Суравцева. Химия в школе. Новая концепция. – Образование в современной школе, 2000, № 2, 25-30. (Химията в училище. Нова концепция.)
65. КОНЦЕПЦИЯ содержания обучения информатике в 12-летней школе. - Информатика и образование, 2000, № 2, 17-22. (Концепция за съдържанието на обучението по информатика в 12-годишно училище.)
Вж. № 12, 66, 71, 84.
1.14.01. Просветно законодателство: закони, правилници, наредби, конгреси, сесии, конференции
66. КОНЦЕПЦИЯ структури и содержания общего среднего образования (в 12-летней школе). - Образование в современной школе, 2000, № 2, 3-11. (Концепция за структурата и съдържанието на общото средно образование (12годишно обучение).)
Представен е проект за структурата и съдържанието на общото руско образование, одобрен на общоруско съвещание на заетите в образованието, състояло се на 14-15 януари 2000 година в Москва. М В
Вж. № 63, 65.
1.14.02. Учебни планове и програми
67. PREMISLER, S. Demandez le programme! – Cahier pedagogiquea, 2000, № 384, 33-34. (Нуждаем се от програма!)
Новите учебни програми по история и география във френски колежи изглеждат гаранти на конформизъм; те спъват педагогическата автономия, пречат на всяка инициатива в практиката. Какъв е етническият и политически отзвук? Какви са реакциите? Мнение на учители. МВ
1.14.03. Управление на образованието
68. ALTRICHTER, H., P. Posh. A. Strittmatter. Selbstevaluation von Schulen – Welche Rolle hat die Schulaufsicht? – Erzietung und Unterricht, 1999, № 7/8, 532-548. (Самооценка на училището - каква е ролята на училищния надзор?)
Автономията и програмите на училищата като предпоставки за училищния надзор. Силни и слаби страни на самооценката на училището, осигуряване па нейното качество и постоянство, стандарти за самооценка. Системно управление в автономна образователна система. Задачи на инспектората, външната (мета) оценка на училището като негова задача, балансиране на намесата му в самооценката. Примерен метод за външна оценка. ИР
69. BRUGGEN, J. Entwicklungen und Trends in den europaeischen Inspektoraten. - Erzietung und Unterricht, 1999, № 7/8, 524-531. (Развитие и тенденции в европейските инспекторати.)
Постоянна международна конференция на инспекторатите за образованието (Stan-ding International Conference of Inspectorates of Education - SICI), в която участват 17 европейски страни. Основни задачи на инспекторатите и тяхното развитие, общото и различното между европейските инспекторати. Тенденции и проблеми. ИР
70. DEVINSKY, F. Ranning a university in difficult political conditions: the case of Comenius University in Bratislava. – Perspectives, 2000, № 4, 80-84. (Управление на университета при трудни политически условия: случай с Comenius University in Bratislava.)
Ретроспективен преглед на управлението на висшето образование в Чешката Република (преди 1989 г. и след парламентарните избори в страната през 1998 г.). МВ
71. LOBBMAN, A. Bildungsqualitaet durch Fuehrungsverantwortung. – Paedagogische Feuhrung, 1999, № 1, 41-44. (Качество на образованието чрез отговорност за ръководството.)
Повишаване отговорността на ръководството на училището за качеството на образованието и неговото развитие. Съвременни управленски стратегии и развитие на отговорността. Колективна отговорност. Подобряване качеството на образованието чрез усъвършенстване на управлението ни училището. ИР
72. ЖУКОВСКИЙ, И. Методическая служба и адаптивная система управления. - Наука и школа, 1999, № 6, 12-19. (Методическа служба и адаптивна система за управление.)
Създаване на адаптивна система за управление на методическите служби на училищно и градско ниво. МВ
Вж. № 40, 41, 42, 43. 44, 47, 48, 49, 50, 52, 59, 60, 61, 73, 88.
1.14.04. Икономика на образованието. Финансиране. Материалнотехническа база
73. HINRICHS, T. Finamzielle Autonomie der Schulen in Bremen. – Pedagogische Feuhrung, 1999, № 3, 121-126. (Финансова автономия на училищата в Бремен.)
Основание за участие в проекта "Финансова автономия". Моделът "Финансова автономия" и приходите на училищата. Вътрешноучилшцен мениджмънт. Задачи, които са свързани с финансовата автономия и са разпределени между участниците в управлението и икономиката на училището, както и в цялостния учебен процес. Вьншноучилшцен мениджмънт. Проблеми на практическата финансова автономия. Общи изисквания и необходимост от разширяване на финансовата автономия. ИР
74. SALTER, B., T. Rich, D. Bird. Managing the Private Finance Initiative. – Perspectives, 2000, № 4, 68-73. (Управление на частната финансова инициатива.)
Финансиране на университетите в Англия. Разходи за обучение в тях за периода 1979-80; 1990-91; 1993-94: 1994-98 г. Политика на финансовата инициатива. МВ
Вж. № 87.
1.14.05. Предучилищно възпитание
1.14.05.03. Приемственост между предучилищното възпитание и обучението в училище, подготвителни групи
75. BAUMARD, M. La maternelle en couches-culottes. – Le Monde de l`education, 2000, № 284, 26-27. (Забавачница в пелени.)
Експериментален прием на 2-годишни деца в детската градина — една европейска реалност. Приемственост между предучилищното възпитание и началното училище. Френският модел. МВ
1.14.06. Основно образование
76. CEDLLE, L. A. Marseille, une ecole ordinaire qui fait ls difference. - Le Monde de l`education, 2000, № 284, 28-29. (Едно обикновено, но различно училище в Марсилия.)
Из експерименталния опит на малко квартално училище в Марсилия, по-различно от другите. Зони с приоритетно обучение. МВ
77. LALANNE, A. La philosophie a l`ecole elementaire: mission impossible? – Cahier Pedagogiques, 2000, № 386, 27-29. (Възможно ли е изучаване на философия в началното училище?)
Създаване на ателиета по философия в началното училище във Франция, целящо развитие на критичния дух при учениците. Разсъжденията като компонент на преподаването. Примери за обучение по философия. МВ
Вж. № 1, 32, 56.
1.14.06.01. Методика на преподаване на български език и литература
78. НЕФЕДОВА, Н., М. Ладыгин. Изучение литератури в 5 классе - начальный этап литературного образования. - Образование в современной школе, 2000, № 2, 33-36. ( Изучаване на литература в 5. клас - начален етап на литературното образование.)
1.14.06.03. Чуждоезиково обучение
79. HORAK, A., G. Zebisch. Integratives Fremdsprachenlerenen – nur ein schlagwort? – Erzietung und Unterricht, 1999, № 1/2, 16-26. (Само лозунг ли е интегрираното чуждоезиково обучение?)
Изисквания към учебния план, задачи ла интегриралото чуждоезиково обучение в основното училище, развитие на учебната стратегия и т. н. ИР
1.14.06.04. Методика на преподаване на математика и информатика
80. БОКОВА, Т., И. Иванова. Уроки информатики и информационных технологий в V классе. - Информатика и образование, 2000, № 2, 49-62. (Уроци по информатика и информационни технологии в V клас.)
Вж. № 65.
1.14.06.05. Методика на преподаване на естествени науки (природознание, физика, химия, биология)
Вж. № 38, 64.
1.14.06.07. Гражданско образование
81. REVOL, R. L`ECJS, un enseignement critique. – Cahiers pedagogiques, 2000, № 386, 56-57. (Гражданското, юридическото и социално обучение, едно критично обучение.)
Провеждане уроците по ECJS, основани не на импровизирани, а на аргументирани дебати. Избор на тема, подготовка на дебатите и провеждането им са трите основни момента в уроците по ECJS. Критически смисъл на дебатите. МВ
1.14.07. Средно общо образование
Вж. № 61.
1.14.07.03. Чуждоезиково обучение
Вж. № 1, 3.
1.14.07.04. Методика на преподаване на математика и информатика
Вж. № 27, 28, 65.
1.14.07.05. Методика на преподаване на естествени науки
82. БЕЗРУЧКО, Б., Д. Смирнов, Н. Сухачева. Механические аналогии при изучении злектродинамики. - Наука и школа, 1999, № б, 31-34. (Механически аналогии при изучаване на електродинамика.)
Вж. № 29, 38, 64.
1.14.07.09. Методика на преподаване на останалите предмети
Вж. № 81.
1.14.08. Професионално образование
83. NORMAN, B. The human side of school technology. – The Education digest, 2000, № 7, 45-52. (Човешката страна на училищните технологии.)
Училищните технологии насочени към ясни компоненти на ефикасността от професионалното развитие. МВ
84. SERVING, E. Genese und gegenwartiger Stand der Qualitaetssicherund in der berufilchen Bildung. – Bildung und Erzietung, 1999, № 2, 143-156. (Възникване и сегашно състояние на осигуряване на качество в професионалното образование.)
Дискусия по качеството на професионалното образование в Германия, в частност на продължаващото образование, вкл. образование на възрастни. Възможности за осигуряване на това качество - държавно регулиране на пазарни механизми. Стандарти и технологии. Перспективи. ИР
85. TANGUY, L. Ecole et entiprise: savoir produire et produre des savoirs. – Le Monde de l`education, 2000, № 283, 65-66. (Училище и предприятие: да творим и представяме знания.)
Връзка между училище и предприятие при професионалното образование във Франция през годините на 20 век. Редуване на теория и практика като най-добра форма на обучение в професионалното образование. Реализация на учениците. МВ
Вж. № 36.
1.14.11. Частни училища
Вж. № 87.
1.14.13. Висше образование. Педагогика на висшето образование. Висши училища
86. DALICHOW, F. Vergleichbarkeit von Studiengangen und Studienabschuessen in Europa. – Beitraege zur Hochschulfforschung, 1999, № 1, 27-37. (Сравнимост на следването и дипломирането в Европа.)
Инициативи и мерки на Европейския съюз - сравнимост на следването и дипломирането в Европа в професионален и академичен аспект; European Community Course Credit Trauster System и международните европейски образователни програми; Diploma Supplement. ИР
87. KIRCHHOFF-KESTEL, S. Kostenrechung privater Hochschulen: Impuls fuer oeffentliche Hochschulen? – Betraige zur Hochschulfforschung, 1998, № 3, 255-279. (Изчисляване разходите на частни висши училища: импулс за държавните висши училища?)
Резултати от експериментална система за определяне на разходите на висшите училища: характеристика, видове висши училища, годишен бюджет, брой па студентите, разходи за един студент, видове разходи и др. ИР
88. KUPPER, H.-U. Hochschulforschung und Hochschulplanung, und zwischen Staat, Hochschulleitungen und Fakultaeten. - Betraige zur Hochschul-forschung, 1998, № 2, 115-126. (Изследване и планиране на висшето образование за и между държавата, висшите училища и факултетите.)
Висшите училища като обществена инвестиция в бъдещето, изследването и планирането на висшето образование като взаимодействие между държава и висши училища, комплексност на изследванията и планирането на висшето образование и други аспекти от дейността на Баварския държавен институт за изследване и планиране на висшето образование, по повод 25-годишнината от създаването на института. ИР
Вж. № 5. 17, 70, 74.
1.14.14. Перманентно образование
Вж. № 84.
2. ПСИХОЛОГИЯ
2.05. ВЪЗРАСТОВА ПСИХОЛОГИЯ
89. СОМТЕ, D. Initier a la pensee reflechi, le choix de l`inconfort. - Cahiers pedagogiques, 2000, № 386, 29-30. (Да се посветим на разумната мисъл, изборът е неудобен.)
Работа с ученици в пубертетни възраст. Начин на мислене и критичен дух към всичко заобикалящо. Индивидуална работа в тревожения период на юношите. Рискове при работа с тези деца. МВ
2.06. ПЕДАГОГИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
90. ALLEN, B. Greating Community in Your Classroom. – The Education Digest, 2000, № 7, 23-27. (Създаване на общност в класната стая.)
Взаимоотношения между ученици и учители е клас. Конфликтни ситуации и решаването им чрез създаването на общност в класната стая. МВ
Вж. № 2, 25, 39.
7. НАУКА
7.04. ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
7.05. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО В НАУКАТА
91.CHAZOF, P. Des fractions, des fleuves et des dieux. - Cahiers pedagogiques, 2000, № 386, 31-33. (Фракции, течения, кумири.)
Представена е учебната дейност в международното училище "Махатма Ганди" в Индия, съчетаващо учебното обучение и педагогическите изследвания. Етническото, езиково и социално-икономическо разнообразие във всеки клас, група и подгрупа като фактор за успеха в училището. МВ
92.PURNELL, B. Get students started on Social Change. – The Education digest, 2000, № 7, 33-44. (Да разберат учещите се новото начало на социалните промени.)
Асоциация на младежите за социални промени. Задачи, цели, мисли за 21. век. Международно сътрудничество в науката. МВ
1. АЛЕКСИЕВА, Е. Рисунките в психологическото изследване на личността. С., УИ "Св. Климент Охридски", 2000. 136 с.
2. АНТОЛОГИЯ на добрия опит. С., Сиби, 2000. 80 с.
3. АШНЪР, Л., М. Майерсън. Когато родителите обичат прекалено. Как да освободим родителите и децата да живеят свой живот. С., Наука и изкуство, 2000. 311 с.
4. БИЖКОВ, Г., В. Краевски. Методология и методи на педагогическите изследвания. С. и др., УИ "Св. Климент Охридски" и др., 1999. 510 с.
5. БИЖКОВ, Г. Педагогическа диагностика. С., УИ "Св. Климент Охридски", 1999. 404 с.
6. БИЖКОВ, Г., Н. Попов. Сравнително образование. С., УИ "Св. Климент Охридски", 1999. 338 с.
7. ВИСШЕ образование 1999/2000 учебна година. С., НСИ, 2000. 24 с.
8. ДИМИТРОВ, Л. Жечо Атанасов. Виден учен педагог. (Теоретик и историк на образованието). С., Фондация "Човещина", 1999. 148 с.
9. ЕЛИАДЕ, М., Й. Кулиано, Речник на религиите. С., Лик, 1999. 256 с.
10. ЕЛИАС, Н. Що е социология? С., Лик, 1999. 224 с.
11. ИГОВ, С. Българската литература през XX век. От Алеко Константинов до Атанас Далчев. С., ИК "Бенида", 2000. 300 с.
12. ИЛИЕВА, Г., Й. Атанасова, Е. Герасков. Въведение в професионалното консултиране (методическо ръководство). С., НИО, 2000. 48 с.
13. ИНТЕРНЕТ. Пълен справочник. С., Софт Прес ООД, 2000. 624 с.
14. КАРБО, М. Интернет с\Ушао№5 98. Самоучител за всеки. С., Егмонт, 1998. 80 с.
15. КАРБО, М. Excel 97. Самоучител за всеки. С., Егмонт, 1997. 80 с.
16. КАРБО, М. Windows 98. Самоучител за всеки. С., Егмонт, 1998. 80 с.
17. КАРБО, М. Word 97. Самоучител за всеки. С., Егмонт, 1997. 80 с.
18. НИКОЛАЕВА,С. Личността на ценностен кръстопът. Теория и техники за ценностна диагностика и възпитание в детско-юношеска възраст. С., Булгарика, 2000. 232 с.
19. ОБЩО и професионално образование 1999/2000 учебна година. С., НСИ, 2000. 80 с.
20. РУСЕНОВА-ХРИСТОВА А., Г. Карастоянов. Психологичните типове по Карл Юнг и стресът. С., Пропелер, 2000 . 128 с.
21. САЧКОВА, Е. Образованието на децата мигранти - швейцарският опит. Шумен, Аксиос, 2000. 264 с.
22. СИЛГИДЖИЯН-ГЕОРГИЕВА, Х. Аз - концепция и психосоциална идентичност. Жизненият преход към зрелостта. С., УИ "Св. Климент Охридски", 1998. 270 с.
23. СИНДИКАТ на българските учители 1990 - 2000 г. Хронология, събития, становища, документи. С., СБУ, 2000. 322 с.
24. СПРАВОЧНИК за кандидат-студенти 2000/2001. С., УИ "Св. Кл. Охридски", 2000. 140 с.
25. СТАТИСТИЧЕСКИ годишник 1999. С„ НСИ, 2000. 536 с.
26. УЧИЛИЩЕТО и българската духовност. С., Фондация "Човещина", 1999. 296 с.
27. HUMAN Security in South-East Europe. New York, UNDP, 1999. 48 р.
28.MITEV, P. Balkan Youth and Perception of the Other. S., Lik, 2000. 292 р.
29. PHILOSOPHY of Education. Sosiaty of Great Britain Annual Conference 2000.Ohford, Editor Richard smith, 2000. 420 р.