|
Здравейте майки, татковци, баби
и дядковци,
Здравейте управляващи,
Предлагам Ви да решим заедно няколко прости казуса.
Като начало да си отговорим на въпроса: "Кое е най-ценното в
живота ни, това без което не можем? - Парите? Успеха? Властта? НАШИТЕ
ДЕЦА? С тези от Вас, избрали последния отговор, можем да продължим,
а останалите - да прочетат нещо по-полезно за тях.
Децата са слънцето и веселието в дома ни, децата са красотата и бъдещето
на обществото ни. Трябва да ги обичаме, да ги пазим, да им помогнем
да пораснат. Наш дълг е да се погрижим те да станат интелигентни и
независими личности, и наше съкровено желание - да бъдат щастливи.
Ами да го направим, у нас - в България и то веднага!
Вторият ми въпрос е: "Колко време прекарвате с децата си и успявате
ли да се погрижите за всичките им нужди /не само физиологични, а и
духовни/?" Ако отговорът не ви харесва, не се упреквайте! Времето
е такова - забързано, променящо се, все нещо трябва спешно да се свърши,
пък и цял ден сме на работа...За нещата, които не можем да променим,
не трябва да се упрекваме. Но докато ние сме на работа, къде и с кой
са нашите деца? Спокойни ли сме за тях, познаваме ли и харесваме ли
всички, които ни заместват, и изпълняват родителските ни функции,
докато ние работим?. Ако "да", чудесно, трябва само до помислим
как да им се отблагодарим! Ако "не", трябва да помислим
как можем да ги заменим с качествени личности. Можем да го направим!
Как ли? Ами да помисли заедно!
Да започнем с играта "Ти си виновен за всичко", тя върви
вече цяла седмица по медиите, с главни действащи лица /правителство,
министерство, учители, синдикати/ и с много второстепенни и поддържащи
роли. Наистина "Кой ли е виновният?" за кризата в образованието,
за това, че не можем за отлепим децата си от интернет, но трудно ги
задържаме в училище, за това, че...Предлагам да спрем до тук. Предлагам
това и на управляващите. Изясняването на въпроса за вината сам по
себе си е безполезен и не води до никъде. Но тъй като да се играе
е по-забавно, отколкото да се работи, предлагам да поиграем на една
друга игра: "Как да оправим нещата". Предупреждавам Ви,
че тя никак не е лесна и изисква мобилизиране на целия ни нравствен,
емоционален и интелектуален потенциал. Но пък ако я изиграем както
трябва, резултатите могат да бъдат фантастични.
Аз започвам, Вие можете да ме последвате.
Най-напред да отговорим на широко коментирания в медиите въпрос: "Добър
или лош е българският учител?" Еднозначният отговор тук е безмислен.
Да помислим заедно - може ли в рамките на една професия всички да
са само "добри" или само "лоши"? Във Вашата как
е? Лично моето мнение е, че в момента "лошите" са случайно
попадналите в професията, вероятно поради липсата на други алтернативи,
а "добрите"са учителите с призвание, тези у които потребността
да дават любов, грижи, знания и доброта доминира над тази да получават.
Аз познавам много такива, а Вие?
Предлагам да направим така - да изгоним "лошите", да се
погрижим за "добрите" и да обявим конкурс за още "добри"
учители. Има ли други предложения?
Сега да помислим: как да проведем конкурса, та в училището да има
само добри учители. Вероятно като превърнем професията в престижна
и желана? Как? - Чрез високи възнаграждения, система от допълнителни
стимули, добри условията за труд. Така ще осигурим наплив от желаещи,
на които ще организираме конкурс с много високи критерии.
Критериите не е нужно да ги измисляме, има ги в учебниците по педагогика
и психология. Критериите за "добрър учител"са толкова много
и разнообрани, та чак абсурдни - той трябва да притежава 1500 положителни
качества /само за сравнение - в етиката се описват 230 положителни
и 260 отрицателни качества /. Стряскащо нали, Вие наемате ли се да
ги покриете?
Предлагам да не издребняваме и да не стигаме чак до 1500, най-малкото
за това, че ще ни отнеме много време. Да подберем само най-основните,
мислейки за това, на какви хора искаме да поверим децата си. Да не
забравяме да съблюдаваме нормално съотношение между мъже и жени, защото
както е казал един гениален педагог "Както тялото, така и духът
трябва да имат по двама родители". Готови сме с критериите, можем
да обявим конкурса. Колко от Вас ще се включат?
И сега най- хубавото - да измислим стимулите, за да запазим всички
добри в училището. Предлагам заплатите да са два пъти по-високи от
тези на служителите в една една банка... или не, може би по-високи,
защото децата са ни по-ценни от парите, нали? Високите заплати ще
ни осигурят добри специалисти и тогава няма да се налага да харчим
пари за частни уроци. Работното време обаче не можем да намалим, остава
55,5 часа седмично /така пише в учебника по педагогическа социология
на проф. М.Андреев, стр. 242/, пък и да го намалим, за да е добър,
учителят пак ще работи, макар и "скрито". Работното време
остава същото. Трябва да измислим допълнителни стимули и възможности
за отдих през оставащото свободно време. За да е пълноценен учителят
трябва и да почива. Спомняте ли си как се чувствахте и колко време
се възстановявахте след последното детско парти у вас, а и децата
май не бяха 26, пък и не трябваше през цялото време да ангажирате
вниманието им? Предлагайте, моля!
Относно условията - ако се върнем на банката, можем и обзавеждането
от там да копираме, само че е прекалено скучно, трябва да го раздвижим
малко. Предлагайте, моля, не забравяйте, че в училището децата ни
прекарват по-голямата част от деня си, трябва да им красиво и уютно.
Мен играта ме увлече, надявям се и вас, но мисля, че е време да спрем
да играем и да се захванем за работа, за да не изпуснем учебната година!
Предлагам да подкрепим учителите и да настояваме за бързо разрешаване
на конфликта. Излишно е да навлизаме в морална дискусия докога може
да се спекулира с толерантността и търпението на учителите. Трябва
просто да ги подкрепим, защото имаме огромна нужда от тях, а те -
от нас. Дори и сега, когато не са в клас учителите не спират да ни
преподават уроци по хуманност. Да отидем в училищата и ги подкрепим,
морално и финансово. Сега най-важното е да започнем учебната година.
После вече не като игра, а в действителност трябва да помислим и да
направим училището действителен втори дом, в който децата ни да отиват
с радост, защото там ги чакат нашите достойни заместници. Да се погрижим
за най-ценното, което имаме - НАШИТЕ ДЕЦА!
Май писмото ми стана много дълго, благадаря Ви, че бяхте търпеливи
да го прочетете до край!
Сега аз отивам в гимназията, в която съм учила, учил е синът ми и
се надявам да учи дъщеря ми, а после в университета, където ме чакат
моите студенти - бъдещи педагози. Откриваме подписка и каса за нашите
учители. Моля, подкрепете ни!
Пишете на margaritateneva@abv.bg,
marten_bg@yahoo.fr, или на
... Не са нужни дълги писма, дори само един отговор с "подкрепям"
е достътъчен. Изпратет това писмо, или напишете свое до ваши приятели!
Благодаря Ви предварително!
С уважение: Маргарита Тенева
майка
доктор по педагогика
гл. асистент в ТУ-София, ИПФ - Сливен
даскал по призвание
|