Да помислим заедно - за децата си и за учителя с любов!
 

Здравейте майки, татковци, баби и дядковци,
Здравейте управляващи,

Предлагам ви да решим заедно няколко прости казуса.
Като начало - ще ви задам няколко въпроса. Първият от тях е: "Кое е най-ценното в живота ви, това, без което не можете? - Парите? Успехът? Властта? ВАШИТЕ ДЕЦА? С тези от вас, избрали последния отговор, можем да продължим, а останалите - по-добре прочетете нещо друго, което ще ви е по-полезно.
Децата са слънцето и веселието в дома ни, те са красотата и бъдещето на обществото ни. Трябва да ги обичаме, да ги пазим, да им помогнем да пораснат. Наш дълг е да се погрижим те да са здрави и силни, наше съкровено желание - да бъдат щастливи! Ами, да го направим - у нас в България… и то веднага!
Вторият ми въпрос е: "Колко време прекарвате с децата си и успявате ли да се погрижите за всичките им нужди (не само физиологични, а и духовни)?" Ако отговорът не ви харесва, не се упреквайте! Времето е такова - забързано, променящо се, все нещо трябва спешно да се свърши, пък и цял ден сме на работа...За нещата, които не можем да променим, не трябва да се упрекваме. Но, докато ние сме на работа къде и с кого са нашите деца? Спокойни ли сме за тях, познаваме ли и харесваме ли всички, които ни заместват, и "изпълняват" родителските ни функции? Ако "да", чудесно, трябва само до помислим как да им се отблагодарим! Ако "не", трябва да помислим как да ги заменим с качествени личности. Можем да го направим! Как ли? Ами да помислим заедно!
Да започнем с играта "Ти си виновен за всичко" - тя върви вече цяла седмица по медиите, с главни действащи лица (правителство, министерство, учители, синдикати) и с много второстепенни и поддържащи роли. Наистина, "Кой ли е виновният?" - за кризата в образованието, за това, че не можем да "отлепим" децата си от интернет, но трудно ги задържаме в училище, за това че... Предлагам да спрем до тук. Изясняването на въпроса за вината, сам по себе си е безполезен и не води до никъде. Но тъй като да се играе е по-забавно, отколкото да се работи, предлагам да поиграем на една друга игра: "Как да оправим нещата". Предупреждавам ви, че тя никак не е лесна и изисква мобилизиране на целия ни нравствен, емоционален и интелектуален потенциал. Но пък ако я изиграем както трябва, резултатите могат да бъдат фантастични.
Аз започвам, вие можете да ме следвате.
Най-напред да отговорим на широко коментираният в медиите въпрос: "Добър или лош е българският учител?" Еднозначният отговор тук е безсмислен. Да помислим заедно - може ли в рамките на една професия всички да са само "добри" или само "лоши"? Във Вашата как е? Моето лично мнение е, че в момента "лошите" са случайно попадналите в професията, а "добрите" са учителите с призвание, тези, у които потребността да дават любов, грижи, знания и доброта доминира над тази да получават. Аз познавам много такива, а Вие?
Предлагам да направим така - да изгоним "лошите", да се погрижим за "добрите" и да обявим конкурс за още "добри" учители. Има ли други предложения?
Сега да помислим как да привлечем "добрите". Вероятно като превърнем професията в престижна и желана? - Чрез високи възнаграждения, система от допълнителни стимули, добри условията за труд. Така ще осигурим наплив от желаещи, на които ще организираме конкурс с много високи критерии.
Критериите не е нужно да ги измисляме, има ги в учебниците по педагогика и психология. Те са толкова много и разнообразни, та чак абсурдни - "добрият учител" трябва да притежава 1500 положителни качества (само за сравнение - в етиката се описват 230 положителни и 260 отрицателни качества). Стряскащо нали?! Вие бихте ли могли да ги покриете? Предлагам да не издребняваме и да не стигаме чак до 1500, най-малкото за това, че ще ни отнеме много време. Да изберем само най-основните, мислейки за това на какви хора искаме да поверим децата си. Необходимо е да съблюдаваме и нормално съотношение между мъже и жени, защото както казва един гениален педагог "Както тялото, така и духът трябва да имат по двама родители" (А.С. Макаренко). Готови сме с критериите, можем да обявим конкурса. Колко от Вас ще се включат? И сега най-хубавото - да измислим стимулите, за да запазим всички добри в училището. Предлагам заплатите да са два пъти по-високи от тези на служителите в една банка... или не, може би още по-високи, защото децата са ни по-ценни от парите, нали? Работното време обаче не можем да намалим, остава 55,5 часа седмично (така пише в учебника "Педагогическа социология" на проф. М.Андреев, стр. 242), пък и да го намалим - за да е добър, учителят пак ще работи (макар и "скрито"). Следователно работното време остава същото. Трябва да измислим и възможности за отдих през оставащото свободно време, защото, за да е пълноценен учителят трябва и да почива. Спомняте ли си как се чувствахте и колко време се възстановявахте след последното детско парти у вас, а и децата май не бяха 26, пък и не трябваше през цялото време да ангажирате вниманието им? Предлагайте, моля!
Относно условията - да се върнем на банката - можем и обзавеждането от там да копираме, само че е прекалено скучно, трябва да го раздвижим малко. Предлагайте! Моля, не забравяйте, че в училището децата ни прекарват по-голямата част от деня си, трябва да им е красиво и уютно!
Мен играта ме увлече, надявам се и вас, но мисля, че е време да се захванем за работа, че да не изпуснем учебната година!
Сега най-важното е да започнем учебната година. После вече не на игра, а в действителност трябва да помислим и да направим училището желан втори дом, в който децата ни да отиват с радост, защото там ги чакат нашите достойни заместници. Да се погрижим за най-ценното, което имаме - НАШИТЕ ДЕЦА!


С уважение: Маргарита Тенева
майка
доктор по педагогика
гл. асистент в ТУ-София, ИПФ - Сливен
даскал по призвание