НЕ РУГАЙТЕ УЧИТЕЛИТЕ, ТЕ СА НАЙ-МАЛКО ВИНОВНИ!

През последната година станахме свидетели на окончателния провал на нашата образователна система. Това бе известно много отдавна на професионалистите в тази област, които упорито се опитваха да променят нещата, но никой не им обръщаше внимание. Чудото стана и бе изнесено публично пред широката публика благодарение исканото от съсловието достойно заплащане. И се започна една! “Не може да се наливат пари в нерефомирани сфери на обществото”* – министър председателят. “Учителите първо да подобрят качеството на своя продукт и тогава да искат по високо заплащане”* – министърът на финансите. “Невъзможно е да има по-високи заплати при постоянно увеличаващия се брой на учителите”* – министърът на образованието.

Подтекстът на всичко това е: учителите не правят нищо, учителите са лошите, те са виновните за провала на образователната ни система. За съжаление тази кампания много сериозно бе подкрепена и от “свободните” журналисти, за които е достатъчно това, което са казали управниците, и не се интересуват от същинските проблеми в образованието. В медиите се включиха и обичайните “плюещи” в обществото и картинката стана пълна. Всичко това с една единствена цел “Да не се промени нищо”. Защо? Много просто. Кой трябва да реформира образователната система? Правителството и парламентът чрез съответните закони и нормативна уредба. Как да подобрят учителите своя продукт? Пари няма. Кой да ги осигури? Естествено не учителите. Те продължават да работят само с тебешир и черна дъска. По физика, химия, биология в кабинетите няма нищо. Е, почти нищо - нещо е останало от преди 1989 година, ако все още не е бракувано. Физиката, която когато ние бяхме ученици се изучаваше като експериментална дисциплина с упражнения, сега се преподава с уроци. В кабинетите по информатика от учителите също се иска да изнасят уроци. Така и малкото средства, които се отделиха за материална база на образованието не се използват ефективно.

Най-големият абсурд, за съжаление подходящите думи не са в рамките на възпитания тон, е изречен, разбира се, от министъра на образованието. Пред директорите на столичните училища той е заявил, че е невъзможно да има по-високи учителски заплати при постоянното увеличаване на броя на преподавателите!!! Всеки, който познава тази система знае, че увеличението на персонала не може да стане без санкцията на министъра. Нормативи, наредби, заповеди и т.н. - всичко се подписва от него или с негово знание и от негово име. В тази система учителят е винтчето, гайката, шайбата, от когото не зависи нищо. Пиар са изпълненията на министър Вълчев да прави срещи и да обсъжда с учителите съдържанието на учебниците. Отново нищо или много малко неща се промениха. Тази система е толкова централизирана, че не дава никакъв шанс да се кривне от “правата линия”, камо ли да се прояви на творчество.

В тази система едноличен “властелин” е министърът със своя кабинет, под него са чиновниците в Министерството, под тях чиновниците в регионалните инспекторати, под тях директорите и най-отдолу учителите. По същество права няма никой. Само задължения да се прокарва “правата линия”. Скоро по телевизията бе показан директора на една Русенска професионална гимназия, в която фирма сменяше дограмата. Директорът се жалваше, че може да не започне учебната година, тъй като ремонтът се бави и от него не зависи нищо. Фирмата е избрана от други, договорите са сключени от други и той само може да се моли, не е ясно на кого, всичко да се случи както трябва.

В тази система водещо е годишното разпределение, което всеки учител е длъжен да направи. То съдържа кога какъв урок ще бъде проведен. И ако някой мисли, че това се прави в интерес на учениците се лъже. Това се прави в интерес на чиновниците в системата, за да могат да контролират учителя да не се отклони от споменатата “права линия”. Така във всички български училища чиновниците искат да се обучава по един и същи начин, нещо повече, така те смятат, че ще се вдигне стандарта на обучението. Отново пълен абсурд - учебната среда е различна, децата и техните мотиви са различни, общността е различна и т.н.

Сега нека още веднъж критиците си дадат отговор на въпроса, кой е виновен, че системата не е реформирана, кой е виновен, че продуктът е лош, кой е виновен, че се увеличава броят на учителите.

Провалът на образователната система у нас е заложен веднага след 9 септември. Целта е да се подготвят личности, които училището е научило как да мислят, как да разбират нещата. Така започват да се пишат учебниците с готови анализи и преподаватели в педагогическите институти, които учат бъдещите учителите да искат от децата да зазубрят и рецитират точно тези анализи. Никакъв шанс за свободна мисъл или творчество. Това продължава и сега. До преди две години Министерството на образованието и науката издаваше така наречената “бяла книга”, съдържаща указания за провеждане на учебната година, чиято цел е отново да се поставят “юзди” на учителите с аргумента, че иначе ще пропадне образователната система.

Пак след 9 септември започна да се работи по сриването на авторитета на учителите. Разкриваха се масово педагогически институти. Летвата на приема в тях беше поставена много ниско и ако някой не успееше да влезе другаде влизаше в тях. Моля да ме извинят не малобройните учители, за които тази професия е призвание и мотивите им да завършат висше образование не са били конюнктури. За съжаление с годините те станаха малцинство. За съжаление нашата централизирана образователна система уби в много от тях пламъка на будителите. Заплащането на учителите също не бе добро, но такова беше на цялото общество.

След 10 ноември обаче от образованието абдикира и обществото. Учителите останаха сами да се сражават с децата, които за разлика от нас (когато бяхме ученици) престанаха да ги уважават. Заради статуса им, заради бедността им (не духом), заради семейството и цялото общество, което си намери най-лесното оправдание: “Учителите са лоши, жестоки, корумпирани и т.н.”. По нашия типично български модел да намерим виновния и да крием зад него нашата некомпетентност и безпомощност.

 

Какво трябва да се направи? Много просто - да се разруши системата. Звучи революционно, но не е толкова страшно.

1.          Да се даде най-после пълна автономия на учебните заведения. Проблемът за възпитанието и обучението на децата и учениците трябва да стане проблем на общността в съответния регион. Министерството трябва да осигури само контрола в системата.

2.          Учебните заведения да се управляват от мениджъри и училищните настоятелства.

3.          Управлението, организацията и контролът в системата да се извърша единствено на базата на образователните изисквания за вид и степен на образование и съответните образователни изисквания за знания по отделните предмети.

4.          Финансирането на образованието да премине изцяло на база издръжката на един ученик. Тук обаче трябва да се съобразим с европейските стандарти, а не с нашите български. Не е работа на министъра да определя заплатите на учителите. Той и законодателната власт трябва да осигурят стандарти.

5.          Да се разработят стандарти и процедури (стандартизирани тестове) за така спряганото от всеки външно оценяване. Това учителите също не могат да направят сами.

6.          Да се разработят стандарти и процедури за развитието и оценяването на учителите, размерът на тяхното заплащане и да ги оставим да работят спокойно. Ако се провалят - ще ги освободим.

 

Въвеждането на обективни правила, вдигането статуса и авторитета на учителя, заставайки твърдо в негова защита, ще направи тази професия привлекателна и престижна. Ще се появи конкуренция, ще има развитие. Сега всичко е спряло.

За какво са виновни учителите? Само в едно. Много от тях не могат да скъсат с миналото и продължават да се оставят да бъдат командвани. Никой не е възразил, че информатика и информационни технологии не трябва да се преподава с уроци. Урокът е само физическо време, през което децата работят на компютъра. Никой не е възразил, че все още целите в нашата образователна система са групови. На целия клас, на всички класове в цяла България, а не на Петър, Иван, Мария и т.н. Никой не е подкрепил усилието възпитанието и обучението по един такъв проблем какъвто е безопасността на движението по пътищата да не се води с уроци. Мога да изреждам още много примери за абсурдите в нашата образователна система, които са длъжни да вършат учителите, но от това те няма да станат по-виновни. Виновен е този, който определя правилата. Те са виновни, че нямат сили и възможности да ги променят.

 

доц. Красимир Спиров

Ръководител катедра “Педагогика и мениджмънт”

в Инженерно-педагогическия факултет на ТУ-София

Председател на Националната асоциация

“Професионална подготовка и квалификация”

 

kspirov@didactaconsult.com