ДЕСЕТ ВЪПРОСА КЪМ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

Господин Министър,

През последните месеци всички нива на държавното ръководство вкупом признаха провала на нашата образователна система. За съжаление типично по български прехвърлиха вината от болната глава на здравата. Виновни са учителите! Те не са реформирали системата, те не са подобрили качеството на своя продукт, те увеличават броя си постоянно и т.н. и т.н. Въпреки очевидната несъстоятелност на тези твърдения за всеки, смятам за необходимо да Ви задам следните въпроси:

 

1.     Кога средните учебни заведения ще получат автономия и техните ръководства ще имат реални права и отговорности по отношение управлението на учебното заведение и организацията на учебния процес?

2.     Кога училищните настоятелства ще получат права реално да участват в управлението на учебните заведения?

3.     Кога Министерството на образованието и науката ще предложи реален механизъм за оценка на учебните заведения и национален рейтинг?

4.     Кога ще се въведе външно оценяване на резултатите от обучението, чрез стандартизирани тестове в различните степени на средното образование?

5.     Кога Държавните образователни изисквания по различните предмети ще станат единствен критерий за оценка резултатите от труда на учителя?

6.     Кога Регионалните инспекторати ще престанат да контролират организацията на учебния процес (кухнята) и ще се интересуват само от постиженията на учениците?

7.     Кога планирате финансирането (не заплатите на учителите) на учебните заведения да се приближи до европейските стандарти?

8.     Кога планирате да се отделят средства за материалната база на учебните заведения за да може отново физиката, химията и биологията да се провеждат под формата на лабораторни упражнения?

9.     Кога най-после министерството ще се откаже от годишното разпределение, което се изисква от учителите и което е предназначено те да бъдат контролирани да не би на кривнат от "правата линия"?

10.     Кога Министерството на образованието и науката ще разработи и предложи система за кариерно развитие на учителите.

 

Решаването на тези въпроси ще създаде условия за реална оценка на труда и реално диференцирано заплащане на учителите. Всичко друго е субективизъм и само ще генерира проблеми.

При решаването на проблемите, поставени в горните въпроси, министър председателят няма да има основание и притеснение, че налива пари в нереформирана система. Министърът на финансите може да изисква подобряването на продукта на учителския труд. Министърът на образованието няма да се интересува от броя на учителите в системата, това ще е грижа на общините, училищните настоятелства и училищните ръководства.

 

доц. Красимир Спиров

Председател на Националната асоциация

“Професионална подготовка и квалификация”