Dc2018/ февруари 22, 2021/ Новини/ 0 comments

Дигиталните устройства имат не само негативи, но и ползи за семейните отношения, а също и за развитието на интелекта и уменията на подрастващите. Те са естествена среда за подрастващото поколение и няма да върнат света назад, посочва в интервю за Mediapool психологът Доника Боримечкова. На 24 февруари от 11 ч. тя ще бъде водещ на уебинара „Екраните, дигиталната реалност и комуникацията в семейството“. Събитието е част от Месеца на семейните отношения, организиран от Академия за родители заедно с водещи специалисти, и програмата на кампанията „Дни на медийна грамотност 2021“.

Живеем в дигитален свят. Всички знаем ползите от новите технологични устройства, но от всички страни чуваме, че употребата им, особено от децата, трябва да се ограничи. Вредим ли на децата си, като им разрешаваме да се забавляват с таблети и телефони?

Зависи на колко години е детето, какво точно прави с таблета или телефона, колко време прекарва дневно с устройството. Процесът трябва да се погледне в цялост, за да можем да кажем дали вредим или помагаме. Защото дигиталната среда както ни вреди, така също ни помага. Ползата е например в дистанционното обучение, помага доста в комуникацията между учителите и учениците.

Какво ни дават и какво ни отнемат устройствата?

Трудно може да се отговори на този въпрос в едно изречение. Всички знаем, че технологиите ни дават възможност за много лесна комуникация със заобикалящия ни свят, доста облекчено е общуването с другия край на света. Дават ни лесен и бърз достъп до много информация, която иначе бихме изгубили доста време, за да си набавим. Какво ни отнемат? Отнемат ни естествения физически поглед над заобикалящия ни свят и близостта до това, което ни обкръжава. Има един много интересен феномен в Япония – там както има велоалеи, така има и алеи за хора, които ползват и пишат или говорят по телефон в момента, защото те са абсолютно невиждащи и нечуващи всичко, което става около тях, и в този смисъл са опасни не само за себе си, но и за околните. Устройствата ни отнемат концентрацията и нивото на внимание.

Как влияе върху семейните отношения „потъването“ в екрана на телефона или таблета? Единствено отчуждение ли е крайният резултат?

Не. Потъването в екрана на телефона и таблета не бива да се разглежда еднопосочно само по отношение на децата. Родителите правят абсолютно същото. Ако гледате млади или бъдещи родители, ще видите колко много те разчитат на информацията, която получават от дигиталната среда за отглеждането и възпитанието на децата. Това също оказва влияние върху взаимоотношенията на хората вътре в семейството. Докато предишните поколения са се оповавали на специалисти, на близки, на предишни поколения, основният канал за набавяне на информация и умения днес за това как да отглеждаме децата си се оказва дигиталната среда.

Това добре ли е или не?

Отново отговорът е „зависи“. Зависи как се търси информацията, доколко родителите и младите хора имат ясна преценка за това кое е фалшиво и кое е достоверно. Именно оттук произтича нуждата от дигитална медийна грамотност на младите поколения.

Тоест съветът към тях е да не бъдат всеядни, тъй като понякога изобилието от информация всъщност замърсява мисленето?

Да, всички трябва да сме критични към достоверността на информацията в интернет. Това е най-важното нещо, което е нужно на младите и на бъдещите родители. Що се отнася до децата, най-малките (на възраст от 0 до 3 години) доста често започват да проговарят на английски език и това се дължи не на друго, а на това, че доста често са оставяни да бъдат възпитавани и самоотглеждащи се пред екраните. Освен това все по-често се случва децата да имат затруднения с езика във възрастта от 0 до 3 години, а също и проблеми със съня. Затова за тази възраст смятам, че екранното време трябва да бъде много строго ограничено. Когато говорим за по-голяма възраст обаче, екраните не са чак толкова вредни. Напротив – те предоставят едно време, в което детето може да се научи на самостоятелност чрез интересна за него дейност.

БАН направи много сериозен доклад за МОН, обобщаващ научните изследвания по света за ефектите от ползването на дигитални устройства върху малките деца (4-6-годишни). В него прозира силна противоречивост – има и ползи, и вреди. Родителите как да се ориентират дали дигиталният свят по-скоро помага или по-скоро пречи на тяхното дете?

Запозната съм с доклада на БАН. В него също отговорът на повечето въпроси за дигиталната среда е „зависи“. Ако трябва да дам личен съвет като специалист и като човек, който доста години работи в сферата на ранното детско развитие, бих посъветвала родителите да бъдат автентични. Нещата, които самите те преценяват като допустими и приемливи, могат да бъдат разрешени на децата, а не да си налагат едни идващи отвън изисквания. Не е задължително непременно да се съобразяваме с чуждото мнение за това колко е „вредно“ децата да работят или играят с таблета. Преди години имаше подобна дискусия по отношение на гледането на телевизия. Тогава много млади семейства изхвърлиха телевизорите си, за да могат децата им да не растат пред екраните. Но нищо подобно не се случи. Децата им продължават да растат пред екраните.

Само че друг вид екрани.

Да. Отглеждаме едно „digital native“ поколение (родено в дигиталния свят, б. р.) и е много важно възрастните да си дават сметка, че децата са потопени и родени в дигиталната среда и тя е естествена за тях. Ако бъдат наложени прекалено строги рестрикции, родителите рискуват детето им да бъде социално изолирано от връстниците си.

А тази дигитална среда как променя начина на учене на децата? Защо днес те не учат по начина, по който го правеха техните родители, баби и дядовци, и как да се отнасяме към промяната?

Децата никога не са учили по начина, по който са го правили техните родители, баби и дядовци. Естествено е младежите да се противят на класическата, традиционна педагогика, която изисква от тях да стоят на едно място и да научават наизуст факти и информация. За тях това е абсолютно непонятно и непотребно. Защото днес те разполагат с изобилие от информация на един клик разстояние.

Тогава как родителите да са спокойни, че не отглеждат слабо образовани деца?

Смятам, че децата се адаптират доста добре към дистанционното обучение, на което са подложени в последната година. Тези от тях, които имат желание да научават и имат подходящата мотивация, се справят както в присъствено обучение, така и в дистанционно. Важният е не начинът, по който учат, а мотивацията да го правят.

Как да постигнем по-добра мотивация у децата?

Смятам, че министерството на образованието доста успешно се справя с това да въвежда нови концепции в образованието.

Например идеята все повече да се залага на развитието на компетентности, а не на трупането на знания?

Да, така е. Освен това е много важно да се говори за мотивация, уважение и авторитет към институцията на образованието – детето да е наясно, че това е неговият път да продължи да е част от обществото.

Тоест според Вас са прекомерни страховете, че самият дигитален свят – таблетите, екраните, ще създадат едно по-необразовано поколение?

Тези страхове са категорично неоснователни. Смятам, че децата и подрастващото поколение винаги са успявали да се формират в необходимото им образование, така че да продължават да движат света напред. Не вярвам, че интернет ще ни върне обратно в каменната ера. Точно обратното.

На 24 февруари предстои уебинар с Ваше участие на тема „Екраните, дигиталната реалност и комуникацията в семейството“. Какво ще бъде основното Ви послание към родителите?

Ще се опитам да обясня, че всичко, което се случва в дигиталната среда, много зависи от това каква е динамиката на семейните отношения. Ако родителите търсят комуникация с децата си, ще успяват да намерят път към тях и в дигиталната среда. Ако децата имат нужда от родителите си, от обратна връзка от тях, те ще продължават да ги търсят, дори да прекарват доста време онлайн. Важното е да се следят сигналите от децата, да общуваме автентично с тях, защото хората сме говорещи същества.

Искате да кажете, че устройствата са един лакмус на отношенията. Ако отношенията между родителите и децата са доверителни и близки, няма да има проблем, така ли?

Да, точно така. Ако и без това има проблеми в отношенията родители – деца, те няма как да не се отразят и на поведението в дигиталната среда.

Share this Post

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*