Dc2018/ декември 29, 2020/ Новини/ 0 comments

Държавата в последните 5 години обърна модела, по който функционираше висшето образование и го пренасочи от масовизация към завишаване на качеството и насочване към нуждите на пазара на труда. Това твърди в интервю за Mediapool министърът на образованието Красимир Вълчев. По думите му от 2015 г. насам има драстичен спад на приема в икономическите направления – със 70%, а в социалните и правните – с 50%. Той коментира още как държавата смята да повиши качеството на обучение, а също и защо му се разсърдиха академиците в БАН.

Министър Вълчев, при обсъждането на Бюджет 2021 казахте, че висшето образование е една от най-реформираните системи у нас. Какво свършихте в този сектор през мандата на правителството и какви са реалните резултати?

Последните 5 години променихме базови характеристики на модела, по който функционираше системата. Заменихме пълната либерализация на приема и финансирането на пазарното търсене с политика на обвързване на предлагането на образование с бъдещето търсене на пазара на труда. Преструктурирахме приема и финансирането към професионални направления с по-висок очакван бъдещ недостиг на специалисти и към висши училища с по-висока оценка за качество и реализация.

Избраният през десетилетията на прехода квазипазарен модел, съчетан с крайна масовизация на приема, доведе до свръхпредлагане и нерационално търсене на висше образование – търсене заради самата диплома, но и не заради това да бъдеш знаещ и можещ човек и специалист. Нерационалното търсене избуя предимно в социалните, стопанските и правните науки. Висшите училища отговориха с предлагане, като откриха неприсъщи за профила им професионални направления. Повишената конкуренция, която трябваше да доведе до подобряване на качеството, се превърна в конкуренция за нерационалното търсене и за бройка студенти. Моделът на финансиране стимулираше това. Стигна се до конкуренция чрез занижаване на изискванията за придобиване на висше образование. Това доведе до репутационните проблеми на системата.

През последните 5 години обърнахме тенденциите – увеличихме дела на приема в професионалните направления с очакван бъдещ недостиг и намалихме този в социалните, стопанските и правните науки. Това не се случи еднакво във всички висши училища, а в зависимост от оценката за качеството, научна дейност и реализация. Закрихме 30 професионални направления с ниска оценка. Над половината от финансирането на висшите училища вече зависи от качествена оценка. Благодарение на това, че научната дейност вече има значение за приема и финансирането, висшите училища предприеха политики за стимулиране на преподавателите да правят наука и да публикуват в реферирани издания, в резултат на което научните показатели на българските висши училища последните 5 години са близо два пъти по-високи от предходните 5 години. Броят на чуждестранните студенти също се увеличи два пъти за последните 5 години.

Друга базова характеристика на модела, която променихме, е дезангажираността на държавата от управлението на системата. В началото на 90-те години на миналия век беше избран краен модел на академична автономия, който почти забраняваше на държавата да участва дори в стратегическото управление на системата и на държавните висши училища. Тогава този модел е бил оправдан и е имал за цел да защити академичните общности от държавата, която доскоро е била тоталитарна. Дългосрочно обаче този модел доведе до абдикация на МОН от политика в сектора и синдром на самодостатъчност и затвореност у държавните висши училища. С последните промени в закона въведохме механизми за споделяне на стратегическото управление, каквито са утвърдените от министъра стратегически цели и задачи на всяко едно държавно висше училище и договорите за управления на ректорите. Споразумяхме се с висшите училища да работят за завишаване на изискванията към студентите, да са по-свързани в мрежи и общи програми, да споделят ресурси, да повишат научната дейност, да направят актуализирани учебни планове и програми, базирани на компетентностни профили и разбирането, че бъдещите професии ще изискват по-интегрални умения, да увеличават изпреварващо заплатите на младите преподаватели, защото качествено висше образование след 20 години ще има там, където днес висшите училища инвестират в млади преподаватели и успеят да привлекат най-добрите студенти в преподавателска професия.

Кога се разбра, че масовизацията на висшето образование е била грешка?

Преди около осем години. Тогава започна и работата по Стратегията за развитие на висшето образование 2014-2020. Ключовият момент беше обаче изграждането на рейтинговата система на висшите училища малко по-рано, която получи и признанието като една от най-добрите и завършени в световен мащаб. В нея има два вида показатели – чисто субективни (за удовлетвореност) и обективни показатели, базирани на пълна, точна и проверима информация. И ако първата група има значение преди всичко за имиджа на висшето училище и избора на кандидат-студентите, то именно богатият набор обективни показатели ни дадоха възможност за съставянето на оценки, с които да преструктурираме приема и финансирането. Това са показателите за учебна и научна дейност, както и за реализацията на студентите.

Всъщност, масовизацията на висшето образование е световна тенденция. Вероятно знаете, че единственият индикатор, по който се съпоставят системите на висшето образование в ЕС, е процентът на завършилите висше образование от възрастовата група 30-34 години. В този смисъл масовизацията е и цел. Проблемът е обаче, че ние предозирахме с крайна масовизация, съчетана с липса на политика за обвързване на приема с потребностите на обществото и на пазара на труда. Рационалното търсене е до определен процент, вероятно до 55%, максимум 60% от завършващите гимназия, а ние достигнахме 90% (в т.ч. тези, които учат зад граница). Не е правилно и логично да се върнем на стойносите от 1990 година, когато 30 на сто от завършващите гимназия са продължавали висше образование, и няма да го направим.

През последните 4 години намалихме приема в държавните висши училища от 58 000 на 38 000 души (в т. ч. за магистърските програми), но по-важното е, че го преструктурирахме към професионални направления с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда.

В какво съотношение успяхте да намалите приема в икономическите и социалните специалности?

В професионални направления „Икономика“ и „Администрация и управление“ в държавните висши училища приемът беше намален със 70% спрямо 2015 г., а в социалните и правните науки – с 50%.

Закриха ли се катедри и факултети в резултат на намаления прием?

Да, оптимизацията на вътрешната структура е неизбежна и тя се случва в голяма част от висшите училища. Последните години висшите училища започнаха да изоставят стратегиите за екстензивно разрастване и универсализация на профила и да се концентрират върху силните им професионални направления и да се връщат към профила си на специализация, което най-често е връщане към традиционния им профил.

Все още обаче виждаме немалко самоцелно фрагментирани специалности и магистърски програми, при които постъпленията не покриват разходите и които съществуват заради това някои преподаватели да имат норма преподавателска работа до пенсия, преподаватели без хорариуми, нежелание за бързо закриване на професионалните направления и специалности с ниска оценка за качество и реализация и т.н. В тази връзка подписахме споразумение с ректорите на държавните висши училища, в което включихме и ангажименти за оптимизация. Целта е да подкрепим системата да превключи и да настрои структурата си към режим на работа с по-малко студенти, тъй като горивото на масовизацията и неудовлетвореното търсене на висше образование от предходните десетилетия свърши. Другата цел е да се насочат повече ресурси към повишаване на възнагражденията на преподавателите.

Наистина ли 60% от финансирането на университетите през 2021 г. ще е за качество и има ли реален ефект от тази политика?

Да, през последните години преструктурираме и финансирането. Увеличаваме дела на този компонент, който зависи от комплексната оценка за качество и реализация. През 2021 г. решихме да направим временно изключение от формулата. Причината е, че искаме изпреварващо да увеличим вънагражденията на преподавателите и във всички висши училища да постигнем обща минимална заплата за асистент. Затова и ръстът на средствата е насочен към допълваща субсидия за достигане на по-високи основни заплати на преподавателите. В момента заплатите на младите преподаватели в университетите изостават, макар че средните заплати не са толкова ниски навсякъде.

Минималните заплати имат сигнално значение за включването в преподавателска професия. Искаме да привличаме към преподавателската професия най-добрите студенти. Качественото образование е функция на достъпа до добри преподаватели. От 1 януари основната заплата за асистент ще стане 1300 лв., на главен асистент – 1400 лв., за доцент – 1500, а за професор – 1600 лева. Над тях са допълнителните възнаграждения. В някои висши училища и в момента са по-високи.

В споразумението, което подписахте с ректорите, въвеждате таван от максимум 5% преподаватели на щат на възраст от 65 до 68 години. Дали е изпълним този ангажимент?

Ще бъде изпълнен там, където е възможно и уместно. Целта не е да увредим качественото обучение и възпроизводството на академичния състав, а да им обърнем внимание да коригират политиката на инерция в решения, на които много често сме заложници всички.

Софийският университет като практически най-добрият всяка година в рейтинговата система не е ли в риск да попадне в някакъв вид самодоволство и да загуби мотивация да се реформира или това не е пречка?

Не мисля. Днес конкуренцията е международна. Всяка година се цитират международни рейтинги, в т.ч. мястото на Софийския университет. Добрата новина от тази година е, че пет български висши училища бяха одобрени като част от европейски университетски мрежи, в т.ч. Софийският университет. Тези мрежи ще бъдат основата на европейските университети.

С изключение на някои британски университети, всички европейски висши училища са малки на фона на американските и китайските университети. Затова европейските лидери в края на 2017 г. казаха, че ако искаме да бъдем конкурентни на глобалния пазар на образование, трябва да се обединим. Европейските университети няма да бъдат университети, събрани в един кампус, а такива, които се състоят от висши училища в различни държави и студентът ще може да получи диплома от всички тези висши училища по общи програми. Учейки в България, те ще бъдат европейски студенти. Ще имат досег до повече и по-добри преподаватели.

Всички български университети трябва да се свързват, но и да подобряват репутацията си на място за качествено образование. Затова обаче трябва да инвестират в преподаватели, да актуализират учебните планове и програми, да не се изкушават да занижават изискванията заради бързи печалби. Затова и заложихме в споразумението, което подписахме с ректорите, ангажимент за завишаване на текущите изисквания към студентите.

Това звучи чудесно, но дали ще се спазва?

Изборът е на преподавателите и висшите училища – ако не предлагат качествено образование, те няма да са конкурентноспособни.

Разликата между качественото и не толкова качественото висше образование е, че при първото студентите участват активно по време на цялата учебна година, всяка седмица от семестъра имат за задача да прочетат няколко книги и да подготвят няколко проекта и това се съблюдава и оценява от преподавателите. Натрупването на знания и умения се случва много по-ефективно с целогодишно учене, а не от сесия на сесия и от изпит на изпит. Както се изрази един студент учил в България и в чужбина, нашите преподаватели не са по-лоши, просто са по-малко взискателни. Намират си оправдание, че ако им дадат повече текущи задачи, ще отпаднат студентите. Ако отпадне един студент, това може да доведе до загуба на приходи на висшето училище в краткосрочен период, но в дългосрочен ще подобри репутацията му и ще увеличи много повече приходите му. В глобалния свят добрата репутация мултиплицира стойност.

Ще въведете ли изучаването на „Математика“ в специалност „Журналистика“?

Ако зависеше от мен – да, но висшите училища определят учебните планове и програми. На бъдещия журналист му трябват най-малко математически знания в статистиката, която е в основа на изследванията и разбирането на социалните науки. В бъдеще професиите ще изискват по-интегрални умения. Впрочем това вече се случва. Почти всички професии ще изискват разбиране и взаимодействие с алгоритми. И днес журналистът трябва да познава алгоритмите на социалните мрежи и на разпространението на информация. Ако през последните векове знанието е било насочено към по-висока специализация, сега се променя парадигмата към по-интегрални умения.

Затова и в Стратегията за развитие на висшето образование заложихме взаимно проникване на компетентностите между различните области на висшето образование, в т.ч. в технически дисциплини ще се изучават в хуманитарните и социалните дисциплини, и обратното. Другата фундаментална промяна в средата е, че днешните студенти ще сменят през трудовия си живот не само работните си места, но и професиите си. Това предполага по-интегрални бакалавърски програми и надграждаща специализация през целия живот чрез магистърските програми и други форми на учене.

Вероятно очаквате така да задържите младите хора в България. А другата мярка в тази посока дали ще е достатъчно атрактивна – нулеви такси за студенти, които останат у нас до 5 години след завършването. Така ли смятате да задържите младите лекари и медсестри?

Образователната емиграция, обусловена от търсенето на висше образование зад граница, спадна последните 5 години от 7% на 5% от завършващите гимназия, но в бъдеще не очакваме да намалее още, а да се увеличи. Това е световна тенденция. Глобализацията и свободното движение концентрират търсене на висше образование в най-добрите и най-големите висши училища. Българските висши училища, както и 90% от висшите училища по света, стават все по-малки и невидими точки на радара на международния пазар на висше образование. Затова стратегически е важно да се свързват в мрежи и да обединяват ресурси. Както ви казах по-рано, ако българско висше училище е част от европейска мрежа няма да има разлика къде учи студентът. Това е шансът да задържим и привлечем повече студенти в България.

Ще се отнася до трудовата емиграция, имаме две положителни тенденции през последните години – намалява емиграцията на хората с висше образование и се увеличава процентът на завърналите се от чужбина завършили висше образование. Това се дължи и на Брекзит, разбира се, но основната причина е увеличаването на доходите и на процеса на конвергенция. Има много ясна и силна корелация – всеки процент увеличение на доходите намалява емиграцията. Това означава, че ако достигнем доходи по паритет на покупателната способност от 65-70% от средноевропейските, ще имаме нулева нетна миграция (хората, които заминават и се връщат ще се изравнят). За съжаление, през 90-те години на миналия стартирахме от много ниска база. През 2000 г. покупателната ни способност беше едва 28% от средноевропейската, днес е близо 53%, но поради ускореното увеличаване на доходите от последните години вероятно ще отчетем още по-висок процент на сближаване. Това обаче е средно за страната, като има различия по сектори и региони.

В ИТ сектора, където възнагражденията са най-високи, имаме дори обратен процес – на връщане на повече специалисти, отколкото напускат страната, т.е. нетна миграция навътре. За съжаление, при медицинските специалисти имахме негативен пример, много лекари и медицински специалисти напунаха страната. Това е заради разликата във възнагражденията, но и поради това, че медицинското ни висше образование е качествено и конвертируемо и факта, че в Европа има недостиг на над половин милион медицински специалисти.

От друга страна, българската държава финансира обучението на един медик с над 60 000 лева. И това е само висшето му образование, още толкова е сумата за предучилищното и училищното образование на едно дете. Затова и от идната година, стъпвайки на възможностите, които ни дадоха последните промени в Закона за висшето образование, ще увеличим държавно-финансирания прием и ще финансираме такси за обучение, обвързано с реализацията в стратегически предприятия и отрасли, в т.ч. и в лечебните заведения, респ. ще намалим приема, който не е обвързан с такава реализация.

А какво се случва с БАН? Наскоро заявихте, че за разлика от университетите, академията не се реформира. Като реакция академиците Ви се обидиха.

Ако проследите изказванията ми през последните години, ще видите, че съм бил много по-критичен към държавните висши училища, отколкото към БАН. Но ректорите не ми се разсърдиха, дори напротив, изградихме добри партньорски отношения, защото осъзнаваме, че държавата и висшето образование трябва да вървим в една посока. Само за последните три месеца имаме три примера за стратегическо партньорство между обединения на висши училища, общини и бизнес, които се случиха във Варна, Пловдив и Стара Загора.

Причината за думите ми беше коментар на отвореното им писмо, в което твърдят, че са неравнопоставени с висшите училища, тъй като не участват в споразумението. Това споразумение обаче беше предшествано от разговори и с него висшите училища поемат ангажимент да оптимизират вътрешната си структура, да увеличат нормата преподавателска работа и да завишават и изискванията към преподавателите и към студентите. Неща, които са неприложими за БАН или за които те не искат да говорим. Субсидията на БАН е увеличена с 12%, колкото и на висшите училища. Висшите училища също казват, че са неравнопоставени спрямо БАН – получават същото увеличение, но под условие и срещу ангажименти от тяхна страна. Те получават увеличението за образователна дейност, каквато БАН не извършва, и не получават средства за наука, за разлика от БАН. Преподавателите от висшите училища имат ангажимент да преподават и не им остава толкова време да кандидатстват по научни проекти и по този начин да си увеличат доходите.

Share this Post

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*