Dc2018/ ноември 30, 2020/ Новини/ 0 comments

Дигиталните устройства носят ползи за децата и подрастващите, стига да се използват за строго определено време и да са напълно изключени часове преди лягане. Доказано е, че късовълновата светлина от екраните силно влошава съня, което пък има сериозни негативни последствия върху нервната система на децата.

Това става ясно от обзор на научните изследвания по целия свят за ефектите от използването на дигитални устройства върху развитието на деца на възраст 4-6 години. Обзорът, с който Mediapool разполага, е изготвен от екип на Българската академия на науките по поръчка на Министерството на образованието и науката. В него се препоръчва България също да направи национално изследване по въпроса. Целта на обзора е да ориентира министерството как да организира дистанционното обучение на децата и учениците, което днес стартира във всички детски градини и училища в страната.

Резултатите от световните изследвания за влиянието на дигиталните устройства върху нервно-когнитивното развитие на децата са противоречиви, е основното заключение в обзора. Това значи, че различните проучвания засичат както позитивни, така и негативни ефекти, поради което е трудно да се изведат общовалидни препоръки.

Образователните програми подобряват речта

Установено е напримчер, че активните и образователните игри подпомагат различни умения у децата като координация око-ръка, двигателни умения на ръцете, логика в решаване на задачи от различен характер, развитие на въображението и творчеството.

Използването на таблет за рисуване има положителен ефект в развитието на фини двигателни умения, а проследяването с пръст по екрана може да ускори ученето, което подпомага математическото решаване на задачи.

Образователните ТВ програми имат благоприятен ефект върху познавателните интереси, въображението и когнитивните функции. Гледането на образователни програми или клипове подобрява езиковите умения, речника на децата, а също и фонологичното осъзнаване. Усъвършенства се и способността за разбиране на текста от деца на 4-5 години. Проучвания показват по-високи нива на готовност за започване на училище, както и по-добро езиково равнище при деца, които са гледали редовно образователно-развлекателни програми. Още по-добър ефект има, ако децата обсъждат с родителите това, което са видели по телевизията.

Деца в предучилищна възраст, които са използвали компютър един път седмично, имат по-добри резултати на познавателните тестове и индекс за готовност в училище в сравнение с децата, ползвали компютър всеки ден или веднъж в месеца. Това означава, че положителният ефект зависи от продължителността на използване на дигиталните устройства.

Установено е положитело въздействие върху математическите умения на различни смарт приложения. Подобряват се уменията за броене, за елементарни действия по събиране и изваждане, а също и познанията за числата и количествата, геометричните и пространствени познания.

Използването на приложения подобрява правописа, началните езикови умения, разпознаването на буквите, способността за свързване на звуци в думи и др.

Ако не се прекалява, видеоигрите развиват различни умения

Според изследванията плюсове имат дори игрите с екшън съдържание – значително повишаване на вниманието, бърз избор при преминаване от една задача в друга при изпълнение на сложни задачи, по-добра зрителна краткосрочна памет и др. При по-големи деца пък видеоигрите развиват пространственото възприятие.

До известна степен игрите имат позитивни социални и емоционални ефекти – подобряват социалните умения, кооперативността, споделянето и състезателните умения. Развиват също креативността, себеизявата и увереността.

Видеоигрите обаче могат да доведат до пристрастяване

Въпреки възможните полезни ефекти от игрите при умерена употреба, съществува научен консенсус, че използването на интернет и видеоигри има потенциал да стане патологично, тоест да намали способността на младежите да функционират нормално в обществото.

Според изследване от 2010 г. 2% от младите хора са пристрастени към интернет, а 10-20% са въвлечени в рисково използване на глобалната мрежа.

Освен това има данни, че нервните пътища, които се засягат при зависимост от наркотици и хазарт, се засягат и от видеоигри. Повечето автори смятат, че видеоигрите водят до пристрастяване. Американската медицинска асоциация засега не признава пристрастяването към видеоигрите и интернет като психични нарушения, но Световната здравна организация ги класифицира в наръчника си за психиатричните заболявания.

Дори да не се стигне до пристрастяване, при малките деца видеоигрите, съдържащи сцени на насилие, провокират агресивно поведение, но преди всичко водят до повишен страх, тревожност и симптоми на социален дистрес, сочи обзорът на БАН.

Проблем №1 на устройствата – влошаването на съня

Негативните ефекти на устройствата идват от продължителното им използване.

Най-сериозните последици от прекомерната употреба на смартфони, компютри и таблети са свързани с негативните ефекти върху съня, вниманието, познавателните способности.

Механизмът, чрез който новопридобитите знания остават в дълготрайната памет, е пряко свързан със съня. В същото време излъчването от екраните на дигиталните устройства е в късовълновата област, което води до потискане на синтеза на хормона на съня – мелатонин, и съответно – до влошаване на количеството и качеството на съня. Установено е, че използването на таблет в продължение на 2 часа води до измеримо и статистически значимо потискане на мелатониновия синтез. Доколкото детската нервна система е в етап на съзряване, нарушеният сън е много по-вероятно да има дълготрайни негативни последици в сравнение с лошия сън при възрастните.

Децата в предучилищна възраст се нуждаят от 11-14 часа сън. Установено е, че нарушенията в съня при деца след 2-годишна възраст водят до намален обем на сивото мозъчно вещество около 7-годишна възраст.

Късата продължителност на съня при децата и подрастващите е свързана и с натрупването на мазнини и затлъстяване.

Психо-емоционалните и мотивационните процеси също се нарушават силно от безсънието. Доказано е, че проблемите със съня имат водеща роля за съществени нарушения на емоционалната преработка и компетентност, предизвикващи редица нарушения и патологични промени в мотивационните процеси.

Използването на таблети от деца в предучилищна възраст може да доведе до по-ниски резултати в прецизността и сръчността на ръцете. По-честата употреба на дигитални устройства води до намалена сръчност на недоминантната ръка, неправилно и непохватно държане на химикалката и неправилно стабилизиране на тялото при седеж.

Прекомерното гледане на телевизия създава проблеми със затлъстяване, лоша стойка, риск от болка в гърба и врата.

Продължителното стоене пред екрана създава проблеми с очите – умора, замъглено зрение, сухи очи, главоболие и др.

Фоновото “гледане” на телевизия е вредно

Счита се, че гледането на телевизия като фон е проблемно, защото води до непостоянно внимание и неблагоприятни последствия за познавателните сподобности на децата. Фоновият шум и излишното присъствие на образи и звучи по време на обучение отвлича вниманието на малките деца.

Когато децата започнат да гледат телевизия от много ранна възраст, езиковото им развитие се забавя. Прекарано пред телевизора време от над 2-3 часа дневно забавя развитието на езиковите способности. Много по-ценно в това отношение е общуването с възрастни.

Дигиталните устройства създават риск от когнитивно натоварване на малките деца.

Има връзка между удълженото екранно време и раздразнителността, лошото настроение и вредното влияние върху познавателното и социо-емоционалното развитие на децата.

Изследване сред 103 деца на възраст между 8 и 11 години констатира, че използването на дигитални устройства повече от 2 часа дневно води до повишен риск от депресия, а прекомерната употреба води до зависимост на децата от устройствата. Когато обаче те се ползват под надзора на родителите с необходимата честота и продължителност, използването на приложенията за обучение на децата има положително въздействие, като увеличава творчеството и мисленето им.

Таблетите са за предпочитане пред смартфоните

Учените заключават, че поради огромното разнообразие на изследванията почти нямат препоръки, които да се ползват за основа на дигиталното обучение на по-малките деца.

Все пак учените се спират на няколко най-общи съвета. Дали ефектът от употребата на устройствата ще е положителен или не, зависи основно от времето на употреба. Има консенсус, че продължителността трябва да е 10-15 минути при най-малките деца и максимум 60 минути в първи клас.

Много е важна също правилната стойка на тялото и шията при ползването на таблетите и смартфоните.

Добре е също да се избягват устройства с малък и ниско разположен екран. В общия случай таблетите са за предпочитане пред смартфоните.

Share this Post

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*