dc2018/ юни 1, 2020/ Новини/ 0 comments

До дванайсетокласниците: 13 настойчиви изречения

„12 писма до дванайсетокласниците“ е проект, чрез който от 24 май в продължение на 12 дни ще бъдат публикувани послания до абитуриентите випуск 2020.

Автори на посланията са писатели, актьори, художници, преподаватели, издатели, лекари, журналисти и граждански активисти.

Проектът е иницииран от организаторите на „Отворено писмо 24.05.2019“ – една инициатива, която обедини над 500 интелектуалци и граждани в призив за отстояване на ценностите на либералната демокрация и европейската ориентация на страната ни.

Публикуваме пълния текст на посланието на Нева Мичева, преводач и журналист.

След 12 идва 13, а 13 има лоша слава – дотам, че го наричат „дяволска дузина“. Мили абитуриенти, от 13-ия етаж на един блок в „Младост“, където се помещават повечето ми дрехи, книги, спомени и опасения, искам да ви уверя, че числата са свързани с вашето щастие и нещастие толкова, колкото и буквите, стълбите или времето надвечер. След 12 за вас идва самостоятелният живот и той ще е такъв, какъвто си го направите, но и такъв, какъвто е бил за всички, винаги. Не забравяйте, че 1 нищо човешко не ви е чуждо (от грешката до величието, от стадността до неповторимостта, от най-нелепата дребнавост до най-фантастичната щедрост) и нито се наказвайте сурово за провалите си, нито се отпускайте безучастно, когато всичко изглежда наред – това е моето първо настойчиво изречение за вас.

Славата на думата „съвет“ е дори по-лоша от тази на числото 13, така че няма да назова с нея няколкото основни положения от моя следучилищен опит, които искам да споделя с вас. Ще ги формулирам просто като „изречения“ и ще разчитам поне три-четири от тях да се промушат в паметта ви, да изчакат да нагазите в дълбокото, докато правите точно каквото сте си наумили, и при нужда да изскочат като сламки, за които да се хванете.

Та ето го и второто изречение. Ако имате възможност, 2 не се захващайте с неща и хора, които не харесвате, а ако нямате възможност, постарайте се да направите така, че да имате. Срещала съм стотици възрастни – някои са щастливи в кожата си и на своето поприще, а други не са. Най-нещастни са онези, които са предпочели път в съгласие с общоприетото и практичното, а не с дълбоките си лични потребности. 3 Когато бъркате от любов и убеденост, грешките се превръщат в градиво за личността ви, а когато бъркате в чужда роля, хабите времето и силите си безвъзвратно (трето изречение). Четвърто: 4 щастието съществува и е постижимо – ако не сега, то в друг момент; ако не бързо, то бавно; ако не спонтанно, то чрез сериозна работа. В дълготрайната си, устойчива разновидност то не зависи от нито едно от типичните неща, които се представят за фактори или признаци на щастието: пари, власт, популярност, хубост, притежания. Моето наблюдение дотук е, че 5 „успели“ са хората, които са съобразили как да извличат радост от живота и да я предават на другите.

Преди сума години, когато и аз – с облекчение и без да ходя на бал – завършвах гимназия, U2 тъкмо бяха изкарали песента Some Days Are Better Than Others https://www.youtube.com/watch?v=mQj0hzwCjpI&feature=youtu.be . Шестото ми изречение за вас, скъпи младежи, е: 6 някои дни са по-добри от другите. И преди да кажете, че това е очевидно, нека ви кажа на свой ред: ежедневието е изтъкано от очевидности и повечето от нас въобще не ги забелязват, с което се вкарват в какви ли не излишни безизходици. Очевидно е, че ако на другите им е зле, на теб няма как да ти е (съвсем) добре. Очевидно е, че когато не полагаш усилие за нещо или някого, най-вероятно ще го изгубиш. Очевидно е, че когато предпоставките остават едни и същи, нищо няма да се промени и в резултатите…

7 Не усядайте непътували е може би най-важното от всичко, което искам да ви кажа. Дали ще идете да обиколите Австралия на стоп, или ще изчетете най-близката библиотека, или ще доброволствате в кучешки приют, или ще седнете на леглото и усилено ще се замислите над онова, което най ви плаши – ваша работа. Само гледайте (сега е моментът!) да натрупате някакъв брой преходи на тялото и душата, в чиито точки на пристигане да имате повече собствен опит и по-ясен контур. И като споменахме душата: с много малко изключения 8 всички имат душа, а с нея – и глад за справедливост и за красота. Разбира се, можете да се правите, че това е нещо петостепенно или от книжките, можете да не я храните и да не я пускате на воля, защото ще ви се смеят или ще ви обидят. Но най-добре недейте: залинялата душа е страшна болест, по-убийствена и заразна от всеки вирус, за който някога сте чували.

9 Смейте се „нагоре“ и избухвайте подготвени – девето изречение за ваша употреба (повелителното наклонение е за да се чува по-добре, а иначе сами си решавате). Смехът е велико нещо, много човешко, силно сплотявашо, истински зареждащо. Освен когато не е – например в подигравката. Ако се чувствате по-силни, закриляйте. Ако допускате, че сте по-специални, озарете другите с дарбата си, споделете богатството си. Ако си мислите, че сте по-горе от някого, да му се присмивате е обикновено издевателство, не хумор. Няма да подценявам вашата интелигентност, като ви казвам, че да си насилник е едно от най-лесните и тъпи неща под небето. Смейте се „нагоре“, рушете със смеха си безцеремонността и некомпетентността на овластените и на опасните. И вдигайте бунтове срещу кривите системи и злотворните своеволия, но го правете със знание и мяра. Хубавите неща не стават бързо. Преките пътища са илюзия.

Десет, бързам да добавя: 10 не бъдете банални. Може би вече сте забелязали, че най-адската баналност вирее далеч от искрения личен избор; там, където най-трескаво се мъчим да сме или да не сме като другите. Я да видим: кой е пропушил по някаква дълбока и интересна своя си причина, а не защото приятелите му припалват, възрастните го увещават да не го прави или някой си на екрана или на улицата му се е сторил много cool с цигара в ръка? Да се пускаш по „течението“ („нормата“, модата и цялото „ама те всички така правят“), ако по природа, темперамент, вкус или друго не те тегли натам, те заличава. И правенето напук заличава – да действаш не според своето желание, а според чуждото нежелание. Не ги играйте тези игри.

Всички са самотни, изплашени и объркани. Не постоянно, рядко много видимо. Но всички. Несъвършени, уязвими, смъртни. Не сте сами. Съчувствайте, разговаряйте, обяснявайте, слушайте. Когато не ви е добре, искайте помощ. Когато ви е добре, помагайте. 11 Борете се да намалявате страданието. Това беше единайсет, а дванайсет е колкото негово следствие, толкова и предпоставка: 12 светът е вашият дом, хората са вашето семейство и ако искате уют и убежище, трябва да полагате труд и грижа.

Тринайсетото ми настойчиво изречение до вас, непознати мои приятели, иска малко встъпление. Ако се движите през живота със затворени очи, няма да заличите пейзажа, най-много да се изпопрепъвате в него. Същото важи и за пейзажа вътре във вас. Вие избирате дали и колко да разбирате къде сте и кои сте. Ако държите сетивата си наострени и съвестта си будна, ако се стараете да научавате, да вниквате, да развивате и да подреждате, по-фината ви настройка и по-отворените ви възприятия ще ви докарат доста повече тъги и несгоди, отколкото ако се капсулирате. Но те ще ви донесат и неизмеримо повече радост и споделени вълнения, ще ви направят неизмеримо по-мъдри и спокойни.

Share this Post

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*