dc2018/ май 27, 2019/ Новини/ 0 comments

„Може да симулираш интелект, но не можеш да симулираш духовност“

Може да симулираш интелект, но не можеш да симулираш духовност. Затова днешният празник е толкова ценен, всички усещаме дълбоко в себе си, че културата и духовността са най-човешкото – това, което не може да ни се даде наготово или да ни се отнеме насила. Това каза ректорът на най-старото висше училище в страната Софийския университет „Св.Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков в словото си по време на академично тържество в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Той обърна специално внимание на нарушената традиция по време на празничното шествие до паметника на светите братя Кирил и Методий.

„Коментирам за втори път поведението на политиците, които пак се наредиха преди нас на шествието. Ще кажа само, че безобразието се превръща в традиция“, каза той и допълни, че през тази година е имал много време да мисли защо се получава така и е стигнал до извода, че причината не е, че са злонамерени.

„Повечето от политиците преди това никога не са участвали в шествието и за това не знаят какъв е неговия ред“, отбеляза той и допълни, че винаги най-отпред върви българското духовенство, след него са представителите на научните, образователните и културните институции, а после цялото българско гражданство, което обича светлия празник.

По-рано в петък начело на празничното шествие бяха президенът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Йорданка Фандъкова, министрите Екатерина Захариева и Боил Банов, както и председателят на БСП Корнелия Нинова.

Според професор Герджиков днес е много по трудно да отговорим на въпроса каква просвета ни е необходима, отколкото преди няколко десетилетия. „Сега има много повече възможности, но те поставят пред нас и много повече въпроси“, каза Герджиков и допълни, че промените, които предстоят, са още по-големи.

„Бъдещето на съществуващите професии е неясно, посочи той и допълни, че в тази ситуация му се струва недалновидно желанието на някои работодатели да получат от образователната система готови работници, обучени да извършват конкретна работа. Машината, която умеят да управляват след няколко години ще изчезне, а много е вероятно след нея да изчезне и цялата индустрия, от която е част тя“, каза проф. Герджиков, цитиран от БТА, и допълни, че по същата причина трябва добре да се обмисли и професионалното и дуалното образование, за да не остави възпитаниците му без работа, а производството без квалифицирани кадри.

„Истинският въпрос на съвременното образование е какви знания и умения има смисъл да дадем на младите хора“, посочи той.

Академично слово на тема „За смисъла на неочакваните резултати в науката“ произнесе заместник-деканът на Факултета по химия и фармация на Софийския университет проф. Милен Богданов.

Проф. Каприев: Имам страх от разместването на смисловите пластове в българската култура

„Не са важни толкова думите, важен е смисълът зад тях“, заяви в празничния ден пред БНР проф. Георги Каприев – доктор на философските науки.

„Технологиите не могат да произвеждат смисъл. Те могат да отнемат смисъл, но не и да произвеждат. За да можете да проникнете до смисъла, на вас ви трябва интелект. Технологията е ситуация – тя може да произвежда значение, може да прикрива или да разкрива смисъл“, добави той.

„Имам страх от разместването на смисловите пластове в българската култура“, продължи проф. Каприев.

Според него има разбиване на йерархиите в онова, което наричаме култура. „В последните 20 години високата култура и високата наука в България е на много високо ниво. Никога не сме имали такова чудо. В същото време имаме опростачване на масово ниво“.

По думите му идеята за елит е сбъркана в България и то не само през последните 30 години. Преди 75-80 години, т.е. преди 1944 г., за да се влезе в политическия елит, се е изисквал висок образователен ценз. „Днес други фактори определят онова, което наричаме елит. Ние сме обезценили и омаскаряваме схемата, в която най-високо стои ученият човек“, заяви още проф. Каприев.

Той изрази надежда, че в младите хора в България има много сериозна промяна в последните 2-3 години.

„Има две явления – във всеки курс има група от 10-ина човека на много високо ниво, много по-високо, отколкото ние бяхме на тяхната възраст. И средната класа, което е най-важното – във всеки курс има такива, които не са най-добрите, но имат достатъчна компетентност, за да им дадеш диплома и да не те е страх, че ще се излагат. Надеждата ми е, че когато тези момчета и момичета навлязат в науката, те ще имат смелостта да ни накажат – да накажат нашата леност и нашата липса на воля в последните много години. Стига те да не избягат от България“, каза проф. Каприев.

Източник: Mediapool.bg

 

 

Share this Post

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*