dc2018/ май 15, 2019/ Новини/ 0 comments

В България вече има добри модели за обучение на предприемачи

Водещи експерти от САЩ обучават бъдещи магистри по специалността „Предприемачество“ във Варненския свободен университет. Сред тях е гигантът в IT-индустрията Майкъл Марвин, който в тридневен курс представи пред студентите темата „Управление на инвестиционния процес“. Той е сред американските ментори, благодарение на които 30-те бъдещи магистри се обучават с поименни стипендии. С Майкъл Марвин разговаряме за това нужно ли е и как да спрем изтичането на мозъци, може ли в България да се подготвят успешни предприемачи и какви са плюсовете и минусите от четвъртата индустриална революция.

– Г-н Марвин, oт две години идвате в България – първо като консултант на Българския център по предприемачество, а сега и като лектор и ментор на магистърската програма по предприемачество във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Какво ви привлече да работите в нашата страна и да инвестирате в младите хора?
– Идеята даде Лари Бийл (създател на магистърската програма във ВСУ, финансов съветник и инвестиционен мениджър от Силициевата долина, основател на фондацията за междукултурно и инвестиционно управление „Интеркултура“- б.а.). Той ме покани да развиваме предприемачеството в България, защото първи видя какви таланти има във вашата страна. Целта ни е да помогнем на будните млади хора да успяват в развитието на свой бизнес. Имам опит в създаването на такава общност, подобна на Силициевата долина, но в щата Ню Йорк. Сега виждам възможност да направя същото в по-широк план, на национално ниво, тук в България. Много съм развълнуван от този шанс.

– Предстои студентите по предприемачество да представят пред наши и чужди инвеститори проектите си за стартиране на собствен бизнес, подготвени в рамките на магистърската програма във ВСУ. Кои са най-впечатляващите идеи?
– Не бих желал да коментирам в аванс, а и аз водя лекции по малка част от програмата. Но всичките ми български студенти са невероятни, обичам ги много. Те са важни за бъдещето на страната ви. Имате блестящи млади хора. Трябва да сте горди с тях и да ги насърчавате.

– България се сочи като атрактивна локация за аутсорсинг индустрията, програмистите ни получават признания, че са сред водещите в света по разнообразие на интересите и уменията си, но е факт, че има масово изтичане на мозъци зад граница. Нужно ли е да се ограничи този процес и как може да се стане това, според вас?
– Един от студентите ми формулира този проблем много точно. Той каза, че не се притеснява от факта, че колегите му заминават да учат в чужбина, но е обезпокоен, че не се връщат обратно след това. Смятам, че не е страшно младите хора да трупат опит и знания навън, но после трябва да се прибират и да прилагат наученото у дома, за да развиват икономиката. В България също вече има добри модели на обучение, като тази магистърска програма във Варненския свободен университет, както и други студентски и ученически инициативи. Българският център по предприемачество например, в момента създава програма за артисти предприемачи. Това са чудесни примери за изграждането на една система, която ще подпомага бъдещото развитие на млади специалисти от различни сфери тук, на място. Смятам, че сте малко по-притеснени от изтичането на мозъци, отколкото се налага. Важно е да разберете проблема и да се фокусирате върху него, за да го разрешите. Радвам се, че в България това вече се случва.

– За да се спре изтичането на мозъци значение има и инвестиционния климат. Каква е вашата оценка за този показател в България? 
– Нямам толкова задълбочени познания, за да се ангажирам с конкретна оценка на инвестиционния климат в България. От срещите си с различни инвеститори знам, че те намират много възможности в страната ви, но искат повече, което е нормално в бизнеса.

– На какво учите студентите си? Какви са базовите качества и умения, без които няма как да успеят да се развият като предприемачи?
– Моята задача в програмата е да фокусирам вниманието на студентите върху тактиките – как да дефинират проблемите и как да структурират после конкретните стъпки за решението им в чисто практически план. Най-голямата бариера пред един начинаещ предприемач е общността, която се притеснява от провал. А тази опасност винаги е налице. Съвсем реално е, преди да постигнете успех, да загубите няколко пъти бизнеса си. Също както не познавам нито един човек, който се е научил да кара колело, без да е паднал поне веднъж. След като паднеш обаче, в никакъв случай не бива да се отказваш. Трябва да опиташ отново, защото всеки провал дава ценни уроци. Загубата не бива да се превръща в драма, от нея трябва да се извлече опит. За да се преодолеят тези трудности и страхове и да се постигне успех, е нужно и обществото да е настроено да помага на предприемачите. Работя с над 100 технологични компании и казвам всичко това на база на богатия си опит в създаването на предприемачески екосистеми.

– Известен сте като създател на такава общност чрез фонд, който е инвестирал от 10 000 до 100 000 долара в стартъп компании в радиус от 60 мили край големи университети в САЩ. Това ли е ефективната рецепта за стимулиране на младежкото предприемачество?
– Убеден съм, че е така. Сега прилагам тази концепция на още по-базово ниво – в „Дейвидсън колидж“, Северна Каролина. В този колеж се изучават хуманитарни специалности – философия, психология и др. Няма инженери и програмисти. Удивително е, но и там моделът сработи отлично. Ще дам конкретен пример с трима мои студенти, които се дипломираха наскоро. Те създадоха компания, която се занимава с външно почистване на сгради с дрон. Двама от авторите на проекта са икономисти, а третият завърши философия. Те нямат инженерни познания, но идеално разпознаха как технологията може да се приложи в битовата сфера и от това да се получи печеливш бизнес.

– Иновацията ли прави една класическа начинаеща фирма стартъп компания?
– Създаването на нов тип бизнес или услуги е в основата на стартъп компаниите. Класическият начинаещ бизнес стъпва върху утвърдени модели, като например да отвориш ресторант, магазин и др. Докато при стартъпите винаги се поема доста по-голям риск, тъй като се предлагат непознати досега продукти. И така светът се развива.

– Откъде тръгна кариерата ви на технологичен предприемач, има ли връзка с някоя от детските ви мечти?
– В детството си изобщо не съм имал мечта да правя някакъв бизнес, да бъда предприемач. Станах такъв погрешка или по-скоро по стечение на обстоятелствата. След като завърших училище, първата ми работа беше като програмист в НАСА. Дълго време бях в IT-сферата и много по-късно стартирах свой бизнес.

– Създател сте на Tech Valley, която се сочи като еквивалент на Силициевата долина по Източното крайбрежие на САЩ. Този проект ли е най-голямото предизвикателство в работата Ви до момента?
– Теch Valley е най-големият проект, с който съм се заемал досега. Той включваше обединяването на много хора, сериозна организация, голяма площ. Сега съм консултант там. Но в САЩ има много подобни предприемачески екосистеми – над 20 са. Те не се съревновават пряко помежду си, защото имат различни прицелни точки и така създават възможност за развитие на различни бизнеси. Щастлив съм, че сега работя по проекта за насърчаване на предприемачеството в България, който е по-голям от Теch Valley.

– Равен ли е шансът за старт в технологичната сфера в САЩ за всички? Питам, защото у нас периодично се чуват мнения, че отвъд Океана един талантлив, но емигрирал наскоро българин трябва да положи неимоверно много повече усилия, за да се реализира на дадена позиция, отколкото един американец със същите заложби.
– САЩ е многонационална държава. Аз непрекъснато работя с най-различни хора – индийци, турци, израелци, българи. Интересувам се какво знаят и могат колегите ми, не каква е националността им, освен ако не сме много близки. Работил съм с ваши сънародници много дълго, преди да разбера от коя държава идват. Някои от българите, които работят в нашата сфера в САЩ, са невероятни хора с чудесни постижения.

– Живеем във времето на четвъртата индустриална революция. Изкуственият интелект е навсякъде. В Швеция например, вече има хора, които си имплантират чипове, заменящи личните документи и ключовете за дома. Това бурно развитие на технологиите е възможност за икономиките, но не крие ли и рискове?
– Технологиите не са нито добри, нито лоши, зависи как се употребяват. В повечето случаи дотук мисля, че това е за добро. Нямаше да сме над 7 милиарда души на планетата без технологиите, нито можеше всички тези хора да се изхранват, да се обличат, да има къде да живеят. Затова развитието не бива да спира. Но в чисто човешки план аз например, обичам да пазя своя личен живот от технологиите. Затова нямам профил във Фейсбук. Считам, че точно в тази сфера са нужни повече регулации.

– Роботизацията обаче застрашава редица професии, за които мнозина експерти твърдят, че ще изчезнат в близките 20 години. Няма ли това да увеличи социалното неравенство в световен план и да породи напрежение?
– Неминуемо това ще се случи, както се е случвало и при предходните индустриални революции. Едни професии отмират, други се раждат. Когато автомобилите замениха конските впрягове, каруцарите и файтонджиите останаха без препитание, но се появи нужда от шофьори. Днес не напрягаме толкова мускулите си за тежка физическа работа, защото е изобретена техника, която я върши. Не напрягаме толкова и паметта си, защото разчитаме на много и различни електронни устройства. Вместо да съхраняваме купища хартия, пазим архивите си в компактна електронна памет. За разлика от предишните поколения младите хора все по-рядко пишат на ръка. Не мисля обаче, че в това има драма и че базовите умения на човечеството ще изчезнат. Просто всяко ново нещо надгражда и променя старото към добро.

– Светът обаче работи на различни скорости, а разликата между най-изоставащите и най-развитите е фрапантна. Наемате ли се да направите прогноза кога цялото земно кълбо ще се дигитализира?
– Не виждам как това ще се случи. За съжаление, има много държави по света, в които хората още живеят по правилата, в които ние сме живели в предишни векове. Затова прогнозата ми е – никога.

Нашият гост

Майкъл Марвин е създател на Tech Valley в щата Ню Йорк, която е подобие на прочутата Силициева долина. За над 30 г. той е основал или развил повече от 100 технологични компании, като е инвестирал в много от тях. Бил е съветник на инвестиционен фонд с капитал от 1,4 млрд. долара, проверявайки компаниите, които ще се финансират. Основал е и е участвал в управлението на seed capital фонд, който е инвестирал в стартъп компании край големи университети в САЩ. Бил е главен изпълнителен директор, председател на борда, съветник и инвеститор в много технологични компании в Ню Йорк, Флорида, Вирджиния, Кънектикът и Канада. От 2017 г. е част от екипа на Българския център по предприемачество.

 

Даниела Фархи, кореспондент на „Труд“ във Варна

Източник: trud.bg

Share this Post

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*