Минимален размер на стипендията – 300 лева
Четирите организации на работодателите в България – Асоциацията на индустриалния капитал, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците, излязоха с отворено писмо до министъра на финансите Владислав Горанов и министъра на образованието Красимир Вълчев. Причината е задълбочаващият се проблем с набавянето на кадри и липсата на адекватна държавна политика в тази насока. Този път бизнесът предлага конкретни мерки, за да не се къса връзката образование – работа.
Индустриалният сектор създава 27.4% от добавената стойност на икономиката и се явява структуроопределящ за нея. Важно е не само да запазим този дял, но и да го увеличим, като се има предвид, че този сектор включва предприятия с висока добавена стойност. Повече от три години работодателите алармират, че държавата следва да се намеси по-категорично при определяне на план-приема в областта на техническите науки. Малка стъпка в тази насока беше направена през 2018 г. с включването на три нови инженерни професии в Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда. Това са инженери в промишленото производство, инженер химици, електроинженери. Въпреки това задълбочаващият се проблем с кадрите въобще не е решен. А качествените инженери са тези, които могат да изведат икономиката на ново стъпало.
Защо е необходимо да бъдат увеличени средствата за издръжка на обучението в инженерните специалности? Инженерното образование има редица специфики, които трябва да бъдат отчетени. До този момент бюджетът на висшите училища се определя основно на база на средно приравнения брой студенти. Демографската криза в страната, намаляването на броя на завършващите средно образование, насочването на част от тях за обучение в чужбина, и не на последно място трудността на инженерното образование, намаляват рязко броя на кандидат-студентите и студентите, желаещи да се обучават в инженерни специалности. Качественото инженерно образование изисква още лаборатории и зали, оборудвани със скъпоструваща техника и създаване на нова модерна инфраструктура. Същевременно бързото развитие на науката, техниката и технологиите, особено в инженерната сфера, налага непрекъснато обновяване на учебната среда и образователния процес. Наблюдава се и тенденция за увеличаване на желаещите да се обучават в задочна форма на обучение. При тази форма на обучение държавната субсидия е 1/3 от тази на обучаващите се в редовна форма, а обучението се реализира с обем 1/2 от учебния план за специалността.
Бизнесът има няколко конкретни предложения.
1. Задочната форма на обучение да се субсидира с 50 на сто от издръжката на студент – редовна форма на обучение
2 Да се предвиди целева стипендия за студенти в инженерни специалности чрез промяна на Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации или да се утвърди специален ред за предоставяне на такива стипендии за специалности с недостиг на висококвалифицирани специалисти. Целевата стипендия да нараства в съответствие с успеха и годината на обучение, като предлагаме базов размер от 300 лв. с цел да се насърчи влагането на повече усилия в обучението и задържането на студентите в учебното заведение до завършване на съответната специалност. Стипендиите да са изискуеми от студентите при нереализация на пазара на труда в България в рамките на 5 години след завършване.
3. За най-дефицитните специалности – да се възстановяват таксите за обучение, платени от студентите за периода на обучение, в случай че след завършване се реализират за срок минимум 5 години в рамките на българския трудов пазар.
4. Увеличаване на инвестиционното финансиране за модернизиране на материално-техническата база за инженерно образование, като средствата за капиталови разходи да се изчисляват на база минимум 1/3 от базовата издръжка на общия брой студентите в професионалното направление.
5. Да се създадат още нови инженерни специалности, отговарящи на политиките на Европейския съюз за нисковъглеродна икономика и променящите се условия на труд.
6. Поетапно увеличаване на размера на издръжката на обучението за един студент по професионално направление „Технически науки” чрез увеличаване на базовия коефициент от 2,4 на 5,0.
Източник: www.marica.bg