dc2018/ февруари 26, 2019/ Новини/ 0 comments

Изследване в Харвард показва опасностите от ранното записване на децата в училище

Има ли връзка между увличащите се случаи на деца със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието и изпращането на децата на училище на все по-ранна възраст?

Всеки родител знае колко голяма разлика може да настъпи в развитието и зрелостта на едно малко дете в продължение на една година. Едногодишното дете едва върви, докато двугодишното  тича весело около вас. Четиригодишното дете постоянно се движи, винаги си представя нещо, постоянно пита защо, докато петгодишното дете може да започне да седи и да слуша за по-дълги интервали от време.

Завишени очаквания, които не отговарят на човешкото поведение

Децата са си все същите, но нашите очаквания към тяхното поведение са се променили. Само за едно поколение децата започнаха да ходят на училище от все по-ранна и по-ранна възраст и прекарват повече време в училище от когато и да е било в миналото. От тях все повече се изисква да учат академично съдържание на ранна възраст, което може да не съответства на типичните за възрастта им способности.

През 1998 г. 31% от учителите са очаквали от децата, че трябва да се научат да четат в детската градина. През 2010 г. 80% от учителите са очаквали това. Сега се очаква от децата да започнат да четат в детската градина и да четат гладко скоро след това, въпреки данните, които показват, че форсирането на децата да придобият ранна грамотност може да нанесе повече вреди, отколкото ползи.

В своя доклад „Четене в детската градина: малко ползи големи загуби“ професорът по педагогика Нанси Карлсон-Пейдж и нейните колеги предупреждават за рисковете на ранното обучение по четене. Те пишат:

Когато децата имат образователни преживявания, които не са съобразени с нивото на тяхното развитие, или с техните обучителни нужди и култура, това може да доведе до голяма вреда, включително да създаде в тях чувство на неадекватност, тревожност и объркване.“

Пренасяне на проблема от здравата върху болната глава

Вместо да признаем, че проблемът е в училището, ние обвиняваме децата. Днес редовно се раздават диагнози „изоставане по четене“ и се предписват разни интервенции на деца, които не четат към произволно наложена възраст, за да им се помогне да настигнат групата. Всички ученици трябва да имат еднакви умения в училище. Ако не слушат учителя, ако прекарват твърде много време унесени във фантазии, или се въртят на местата си, малките деца често биват диагностицирани със синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието (СХДВ) и твърде често биват дрогирани със силни психотропни лекарства.

Центърът за контрол и превенция на заболяванията на САЩ докладва, че приблизително 11% от децата между четири и седем години са били диагностицирани със СХДВ, и че този брой се е увеличил с 42% от 2003-2004 до 2011-2012 г., като на мнозинството от диагностицираните деца е предписано медикаментозно лечение. Може би още по-тревожен факт е, че една трета от тези диагнози се случват при деца под шестгодишна възраст.

Децата, които започват училище в ранна възраст, са изложени на по-голям риск да получат диагнозата СХДВ, отколкото по-големите деца.

Не би трябвало да се изненадваме, че много от малките деца не се справят, когато ги поставяме в изкуствена учебна среда, отделени от тяхното семейство за продължителни периоди от време, и когато очакваме от тях да работят със стандартизирана учебна програма, където напредъкът се измерва с тестове.

Новите открития на изследователите от Медицинския колеж към Харвард потвърждават, че вината за провала не е в децата, а в това, че ги пращаме твърде рано в училище. Тези изследователи откриват, че деца, които започват училище в ранна възраст, са изложени на най-голям риск да бъдат диагностицирани със СХДВ. Всъщност в тези от обхванатите в проучването щати, където децата започват училище, ако са навършили задължителната училищна възраст към 1 септември текущата година, учениците, са изложени на 30% по-голям риск да бъдат диагностицирани със СХДВ, отколкото по-големите само с няколко месеца техни връстници.

Тимъти Лейтън, ръководителят на това проучване в Харвард, стига до следното заключение: „Нашите открития сочат, че съществува вероятността голям брой деца да бъдат неправилно диагностицирани със СХДВ и неправилно медикаментозно лекувани, заради това, че се оказват относително незрели в сравнение с по-големите си съученици през ранните години на началното образование.“

Това не трябва да ни изненадва

Родителите нямат нужда да чуят от харвардски учени, че едно дете, което току що е навършило  пет години, се различава доста в развитието си от дете, което скоро ще навърши шест години. Вместо това те трябва да могат да оспорят мотивите и мандатите на държавното образование и да са свободни да не пуснат децата си на училище в постановената от държавата възраст.

За родителите може да стане все по-трудно да отложат записването на детето на училище или въобще да не го запишат в държавна програма предвид все по-масовото въвеждане на държавни програми за всеобщо предучилищно обучение. Айова, например, наскоро снижи задължителната възраст, на която децата да започват училище, на 4 години, като задължи децата да бъдат записани в държавна предучилищна програма.

Общинските власти в Ню Йорк разшириха програмата за всеобщо предучилищно образование, така че да обхване всички тригодишни деца в града. Тази мярка ще бъде последвана от въвеждането на закони за задължително обучение на децата в предучилищна възраст? Дирекцията по образование на Ню Йорк публикува в понеделник доклад, в който се предлага „система за ранна грижа и образование на всички деца от раждането до петата им година“, която дава още повече власт на държавните чиновници да определят обучението и развитието на детето през ранните му години.

Колкото по-строго установено става училищното обучение и колкото повече време от детството поглъща то, толкова по-голяма вреда нанася на децата. Много от тях не могат да отговорят на нереалистичните академични и поведенчески очаквания в толкова ранна възраст, получават диагноза и биват тъпкани с лекарства за забавяне в развитието си, което често съществуват само в училищен контекст. Родителите трябва да се съпротивят на тази тревожна тенденция като задържат децата си по-дълго време със себе си, или като напълно откажат да ги пуснат в училищна програма, основана върху принуда.

 

 

Източник: www.homeschoolingbg.com

Share this Post

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>
*
*