Dc2018/ юли 2, 2018/ Новини/ 0 comments

Школски директор си направи референдум.

Павел Павлов иска повече възпитание в училище, въвежда и неделно обучение

Екипът на Второ ОУ „Д-р Петър Берон“ – Шумен гласува трети мандат за педагог, заклет велосипедист, воден спасител и доброволец

Той ходи с колело на работа, не се обижда, когато учениците му викат „госпожо“ по навик заради феминизирания педагогически колектив, може да го разпознаете в исторически възстановки на клуб „Традиция“ или пък да го срещнете на плажа като спасител. Важи за Павел Павлов, директорът на Второ основно училище „Д-р Петър Берон“ в Шумен. От осем години е на шефския пост след спечелен конкурс и по закон договорът му е за неопределен срок. Нестандартният школският шеф обаче, сам е решил, че на всеки 4 г. трябва да пита колектива си: „Подкрепяте ли П. Павлов да продължи да бъде директор?“ Формата на въпроса, на който има два възможни отговора „Да“ и „Не“, взел от националния референдум.

Тайният вот се проведе миналата седмица, като истински избори – с тайно гласуване зад параван, облепен с детски рисунки, урна, изработена в час по трудово, и комисия, която преброи бюлетините. Отне четвърт час преди редовен педагогически съвет.

Павлов беше поканил за участие и ръководството на община Шумен, но оттам оставиха нещата в ръцете на колектива. Началникът на Педагогическия инспекторат в Шумен Светлана Милева пък, изпрати писмо, в което се казва, че административната тежест на персонала не бива да се увеличава, а процедурата беше обявена за „неприемлива и без правни последици“. Павлов коректно го изчете.

 „Не сте длъжни да участвате, изпушете по цигара, ако искате. Няма да се сърдя на никой, който не желае да гласува“, каза директорът. А тези, които ще пуснат бюлетина, призова да не го жалят, защото, ако не получи 75% от гласовете, има друго предложение за работа. Аргументите му за искания вот са, че при дълъг престой на шефски пост всеки рискува да се самозабрави, да потъне в рутина и е добре да се чува гласът на хората от екипа. И на учениците им вярваме, но правим тестове за знанията им, дори и за педагозите има комисия и карта за диференцирано заплащане, аргументира се Павлов.

47 гласуваха – 44 отговориха с „да“, двама зачеркнаха „не“, а един и двата възможни отговора. След като чу внушителния резултат и ръкоплясканията, директорът отсече: „Започвам мандата, благодаря за доверието, но всичко ще направим заедно“.

Според Павлов, училището му, в което наесен ще влязат 550 ученици (при под 300, когато постъпил на работа през 2010 година, б.а.) трябва да наблегне и на възпитанието на учениците, не само на образованието. Напоследък все повече се смъкват знания от висшето образование в средното, от средния курс в прогимназиалния, а оттам в началния, коментира той. Натоварващо е, децата се справят, но е много важно да ги направим и хора, да търсят знанието през целия живот, разсъждава директорът. И напомня, че в Рибния буквар на патрона на школото три от разделите са посветени на възпитанието. Затова ще умува как да въведе допълнителни часове за комуникация учител-ученик. Формата ще уточнява, като факултативни или свободно избираеми. В момента само в часа на класния това е възможно. „Смятам, че и родителите ще ме подкрепят. Мнозина нямат време, други са в чужбина, някой трябва да обърне сериозно внимание на децата“, разсъждава Павлов. Дори дава за пример последното, на което се натъкнал във фейсбук и се възмутил – ученици си пожелават за рожден ден „коли, пари, жени“. За мен това е провал на нашето образование, обяснява той.

Планира да направи и неделно училище. Вече е говорил със свещеници религията да влезе в школото, ще предложи същото и на районния мюфтия.

Според него, в педагозите децата виждат втори майка и баща, често те са обект на подражание. Затова обяснява, че като идва на работа, въртейки педалите на велосипеда си, не иска да е просто оригинален, а да даде пример за здравословен начин на живот. Прави го почти всеки ден, а най-дългият му преход е 300 км за ден от Шумен до Балчик и обратно. „След 100-тния километър болката преминава и тогава в главата ти се раждат най-ценните идеи“, смее се директорът.

Преди година от Обществения съвет на училището му предложили да се въведат униформи за ученици и учители. Имало и несъгласни, но сега се отчита, че те са изиграли положителна роля на обединение и екипност между децата. Въпреки растящия брой ученици, са намалели проявите на агресия между тях, наложените наказания са по-малко. Може и да е случайност, може и да не е, разсъждава Павлов.

Вратата му винаги е отворена за учениците и последното нестандартно питане било от момичета, които се интересували дали могат да идват с къси панталони в час. „Казах, че може, но не е редно“, откровен е директорът. И тийнейджърките с разбиране отложили модата за ваканцията.

През летните месеци директорът ще практикува друго свое умение – воден спасител на морето. Освен че му харесва, не без значение е и по-високото заплащане. Като школски шеф получава чисто 1000 лв. (до тази сума се доближават и учителите с лекторски часове и висок клас, б. а.), а да бди за сигурността на летовниците край морето ще взема с 500 лв. отгоре. Категоричен е обаче, че в училище отговорността е много по-голяма.

Понеже обича риска, станал част и от Доброволното формирование за овладяване на бедствия и аварии към Община Шумен. С колегите му били първите влезли след специалистите във взривеното от адската жп катастрофа село Хитрино през декември 2016 г. и разчиствали пораженията по улиците.

Другото увлечение на Павлов са историческите възстановки. Въпреки че не е член на шуменския клуб „Традиция“, често наблюдателни ще го забележат в масовките им, като рицар с броня или заптие с чалма. Учителите сме си малко артисти, а и това е някакъв отдушник от сериозното ежедневие и стреса, казва той.

Когато поредният випуск напуска Второ основно училище, не пропуска да попита:“Кой от вас ще се върне при нас един ден като учител?“ За жалост много малко са вдигнатите ръце напоследък. Това ме безпокои, нашата професия явно не се ползва с голям престиж в обществото, не е заплатена…, разсъждава Павлов. Затова и през следващия даден от колектива мандат ще работи за промяна.

Той ходи с колело на работа, не се обижда, когато учениците му викат „госпожо“ по навик заради феминизирания педагогически колектив, може да го разпознаете в исторически възстановки на клуб „Традиция“ или пък да го срещнете на плажа като спасител. Важи за Павел Павлов, директорът на Второ основно училище „Д-р Петър Берон“ в Шумен. От осем години е на шефския пост след спечелен конкурс и по закон договорът му е за неопределен срок. Нестандартният школският шеф обаче, сам е решил, че на всеки 4 г. трябва да пита колектива си: „Подкрепяте ли П. Павлов да продължи да бъде директор?“ Формата на въпроса, на който има два възможни отговора „Да“ и „Не“, взел от националния референдум.

Тайният вот се проведе миналата седмица, като истински избори – с тайно гласуване зад параван, облепен с детски рисунки, урна, изработена в час по трудово, и комисия, която преброи бюлетините. Отне четвърт час преди редовен педагогически съвет.

Павлов беше поканил за участие и ръководството на община Шумен, но оттам оставиха нещата в ръцете на колектива. Началникът на Педагогическия инспекторат в Шумен Светлана Милева пък, изпрати писмо, в което се казва, че административната тежест на персонала не бива да се увеличава, а процедурата беше обявена за „неприемлива и без правни последици“. Павлов коректно го изчете.

 „Не сте длъжни да участвате, изпушете по цигара, ако искате. Няма да се сърдя на никой, който не желае да гласува“, каза директорът. А тези, които ще пуснат бюлетина, призова да не го жалят, защото, ако не получи 75% от гласовете, има друго предложение за работа. Аргументите му за искания вот са, че при дълъг престой на шефски пост всеки рискува да се самозабрави, да потъне в рутина и е добре да се чува гласът на хората от екипа. И на учениците им вярваме, но правим тестове за знанията им, дори и за педагозите има комисия и карта за диференцирано заплащане, аргументира се Павлов.

47 гласуваха – 44 отговориха с „да“, двама зачеркнаха „не“, а един и двата възможни отговора. След като чу внушителния резултат и ръкоплясканията, директорът отсече: „Започвам мандата, благодаря за доверието, но всичко ще направим заедно“.

Според Павлов, училището му, в което наесен ще влязат 550 ученици (при под 300, когато постъпил на работа през 2010 година, б.а.) трябва да наблегне и на възпитанието на учениците, не само на образованието. Напоследък все повече се смъкват знания от висшето образование в средното, от средния курс в прогимназиалния, а оттам в началния, коментира той. Натоварващо е, децата се справят, но е много важно да ги направим и хора, да търсят знанието през целия живот, разсъждава директорът. И напомня, че в Рибния буквар на патрона на школото три от разделите са посветени на възпитанието. Затова ще умува как да въведе допълнителни часове за комуникация учител-ученик. Формата ще уточнява, като факултативни или свободно избираеми. В момента само в часа на класния това е възможно. „Смятам, че и родителите ще ме подкрепят. Мнозина нямат време, други са в чужбина, някой трябва да обърне сериозно внимание на децата“, разсъждава Павлов. Дори дава за пример последното, на което се натъкнал във фейсбук и се възмутил – ученици си пожелават за рожден ден „коли, пари, жени“. За мен това е провал на нашето образование, обяснява той.

Планира да направи и неделно училище. Вече е говорил със свещеници религията да влезе в школото, ще предложи същото и на районния мюфтия.

Според него, в педагозите децата виждат втори майка и баща, често те са обект на подражание. Затова обяснява, че като идва на работа, въртейки педалите на велосипеда си, не иска да е просто оригинален, а да даде пример за здравословен начин на живот. Прави го почти всеки ден, а най-дългият му преход е 300 км за ден от Шумен до Балчик и обратно. „След 100-тния километър болката преминава и тогава в главата ти се раждат най-ценните идеи“, смее се директорът.

Преди година от Обществения съвет на училището му предложили да се въведат униформи за ученици и учители. Имало и несъгласни, но сега се отчита, че те са изиграли положителна роля на обединение и екипност между децата. Въпреки растящия брой ученици, са намалели проявите на агресия между тях, наложените наказания са по-малко. Може и да е случайност, може и да не е, разсъждава Павлов.

Вратата му винаги е отворена за учениците и последното нестандартно питане било от момичета, които се интересували дали могат да идват с къси панталони в час. „Казах, че може, но не е редно“, откровен е директорът. И тийнейджърките с разбиране отложили модата за ваканцията.

През летните месеци директорът ще практикува друго свое умение – воден спасител на морето. Освен че му харесва, не без значение е и по-високото заплащане. Като школски шеф получава чисто 1000 лв. (до тази сума се доближават и учителите с лекторски часове и висок клас, б. а.), а да бди за сигурността на летовниците край морето ще взема с 500 лв. отгоре. Категоричен е обаче, че в училище отговорността е много по-голяма.

Понеже обича риска, станал част и от Доброволното формирование за овладяване на бедствия и аварии към Община Шумен. С колегите му били първите влезли след специалистите във взривеното от адската жп катастрофа село Хитрино през декември 2016 г. и разчиствали пораженията по улиците.

Другото увлечение на Павлов са историческите възстановки. Въпреки че не е член на шуменския клуб „Традиция“, често наблюдателни ще го забележат в масовките им, като рицар с броня или заптие с чалма. Учителите сме си малко артисти, а и това е някакъв отдушник от сериозното ежедневие и стреса, казва той.

Когато поредният випуск напуска Второ основно училище, не пропуска да попита:“Кой от вас ще се върне при нас един ден като учител?“ За жалост много малко са вдигнатите ръце напоследък. Това ме безпокои, нашата професия явно не се ползва с голям престиж в обществото, не е заплатена…, разсъждава Павлов. Затова и през следващия даден от колектива мандат ще работи за промяна.

Източник: trud.bg

Share this Post

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*
*