Образователната технология (на английски: educational technology или learning technology) е подпомагането на учебния процес и подобряване на представянето на учащите чрез създаване, използване и управление на подходящи технологични процеси и ресурси“.
Терминът„образователна технология“ е често асоцииран с или обхваща инструктивната теория и теорията на обучението. Докато инструктивната технология покрива процесите и системите на обучение и инструкция, образователната технология включва други системи, използвани в процеса на развиването на човешки способности. Образователната технология включва, но не се ограничава до, софтуер, хардуер, както и Интернет приложения и дейности. (източник Уйкипедия)
Думата технология произлиза от гръцките думи Techne – означаваща изкуство, майсторство, умения и Logos – слово, учение, знание, наука. Следователно, технологията е наука, знание, учение за изкуството, майсторството и уменията в определена предметна област.
В случая става въпрос за предметната област образование и под образователна технология разбираме знание и умения да се планира, организира и реализира получаването на образование.
Всяка технология има три характеристики. Първата е суровини, втората е методи, средства и последователност от процедури за постигане на определен резултат. Третата е именно резултатът. Резултатът, и то не като еднократен акт, а повтарящ се многократно приблизително с едни и същи параметри и качество.
За образователните технологии (фиг. 1) първата характеристика “суровините” са децата, младежите и възрастните, а средствата, методите и последователността от действия са инструментариумът на педагогиката и дидактиката – науката за обучението. Третата характеристика – резултатът – е възпитание и видът и степента на образование, получавано от дадена личност.
Първите технологии са свързани с производството и необходимостта от увеличаването му с цел задоволяване на нарастващите потребности.
В теоретичен план технологията е свързващо звено между науката и практиката, между знанието и практическото действие. Технологизацията е универсален механизъм, чрез който фундаменталните научни знания се операционализират за нуждите на многообразната човешка дейност.
В практичен план технологията е съвкупност от суровини, материали, методи, средства и производствени мощности за производство на определен продукт.
Масовизирането на образованието и желанието да се постигне качествен резултат в рамките на формалното обучение е една от причините за възникването на технологичния подход в образованието.
Той се заражда в началото на 20 век в САЩ с появата на така наречените обучаващи машини, първата от които е разработена от С. Пресси (Л 1). Голяма заслуга за това имат и постиженията на психолозите бихейвиористи в опитите си да постигнат желано поведе-ние у животните. Механизмът, който използват те “стимул – реакция” –“подкрепление на успешните реакции”, и прилагането му в процеса на обучение, са предпоставка за появата на програмираното обучение.
Техническите средства за обучение са в основата на технологичното направление в образованието. Дълги години се е приемало, че в модела на съществуващия учебен процес внедряването на технически средства ще доведе до подобряване качеството на обучението. Едва през 70-те години това схващане се променя и на педагогическите технологии започва да се гледа като инструмент за решаването на възпитателни и дидактически задачи. Този инструмент започва да се развива и използва за управление на учебния процес с точно зададени цели, поставянето на които води до операционализиране на педагогическата дейност.
Образованието във всяка страна е система, изградена на база конституцията й, законови и нормативни документи, регламентиращи степените и вида на даваното образование. Тя включва и мрежа от учебни заведения, където обучаемите получават съответното формално образование и възможност за неговото поддържане и усъвършенстване. С други думи, можем да твърдим, че всяка образователна технология се състои от конкретни управленски, възпитаващи и обучаващи технологии (фиг. 2).
Управленските технологии в образоването се занимават с проблемите на организацията на образователната система, нейното управление: разкриването и закриването на учебни заведения, финансиране, развитие и тяхното управление, мониторинг и оценка качеството на даваното образование (фиг.3).
Възпитателните технологии се занимават с проблемите на възпитанието и съзряването на подрастващите. Те са предназначени за формиране на ценностна система, състояща се от: физически и духовни потребности, култура на поведение, потребност от постигане на успех, себедоказване, самоорганизация, самоконтрол, национално самосъзнание и т.н (фиг. 4).
Обучаващите технологии (фиг. 5) се занимават с проблемите на дидактиката (цели, учебно съдържание, принципи, методи и средства за обучение, организационни форми и методи и средства за контрол и оценка), тяхното операционализиране в дадена предметна област, методите за преподаване и учене с цел постигане на желан резултат. Следователно, всяка обучаваща технология трябва да съдържа техники за дефиниране на учебните цели, процедури за подбор на учебно съдържание, процедури за преподаване и учене, необходимите средства и методи и процедури за контрол и оценка на резултата.
